Професор Тодор Кантарджиев стана дядо

0
Родословното дърво на Кантарджийския род от Копривщица е проследимо над 250 години. Фамилната история следва българския ход на развитието на възрожденското общество
Родословното дърво на Кантарджийския род от Копривщица е проследимо над 250 години. Фамилната история следва българския ход на развитието на възрожденското общество Снимка: БГНЕС

Лекарският род Кантарджиеви добави още един Тодор в родословното дърво

 Роденият на 17 ноември Тодор Кантарджиев-младши направи татко шефа на Клиниката по кожни болести във ВМА д-р Весел Кантарджиев и дядо - директора на Националния център по заразни и паразитни болести, на когото е кръстен, предава "24 часа". Проф. Тодор Кантарджиев пък носи името на своя дядо - талантливия инженер, който е построил Рилския водопровод, първия язовир в България - “Златна Панега”, яз. “Студена”, яз. “Александър Стамболийски” и е проектирал яз. “Копринка”.

Младите родители са спазили традицията на Кантарджиевия род първородната мъжка рожба да носи името на дядото. Най-малкият Кантарджиев вече си е вкъщи, каза  професорът. Бебето е най-пълноводният извор на щастие за многото лекари в семейството, които сега са на предния фронт срещу пандемията.

Родословното дърво на Кантарджийския род от Копривщица е проследимо над 250 години. Фамилната история следва българския ход на развитието на възрожденското общество.

Първи лекар във фамилията е сестрата на дядото на професора, след това лекар става баща му и днес традицията продължава синът му. Баща и син Кантарджиеви са членове на лигата на необикновените лекари, които читателите на “24 часа” удостояват с приза “Лекарите, на които вярваме”. Желаем на най-малкия Кантарджиев и семейството му здраве и да порасне добър човек, независимо дали ще продължи професията на именития род!

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Тате, тате, какво е ГМО?
- Мм, как да ти го обясня... МЕЧО ПЛЪХ, примерно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари