Русе, 1 март 1941 г. ул. “Александровска“.

Преминаване на немските войски покрай Домът на запасното войнство /по това време ресторант "Иван Марков", а по-късно ресторант "Потсдам"/.

На 1 февруари 1941 г. в Румъния е подписана спогодбата Нойбахер, която предвижда, че издръжката на германската армия на територията на България е за сметка на Германия, пише Roustchouk.BG - Старият Русе. Ако германец извърши престъпление на територията на България то той ще бъде съден от германски съд. На 2 февруари се подписва военен протокол между българския генерален щаб и германското главно командване.

В този протокол се предвижда, че българската армия няма да се ангажира с военни акции заедно с Вермахта, а също така германците се задължават да защитават България от „евентуални контрамерки“ от страна на съседите, Англия или СССР. Ново споразумение се подписва на 15 февруари, като в него се предвижда, че двете армии на България и Германия запазват независимо ръководство едно от друго до момента докато не започнат евентуални враждебни действия от съседите.

В този случай двете армии минават под ръководството на щаба на фелдмаршал фон Лист. Българската армия няма ангажимент да напада Турция и Гърция, но ако сама реши може да се включи след допитване до Германия. На 17 февруари „публично“ се обявява в Анкара и в София Българо-турска декларация за ненападение.

Тази декларация е подписана със знанието на Берлин, а с тази стъпка българското правителство осигурява неутралитета на Турция при подготвяното присъединяване към силите на Оста. Делегацията, която е определена да замине за подписването на договора се изменя поради заболяването на Попов.

Той по принцип е настроен скептично към присъединяването на България към пакта, но в същото време не си подава оставката, а решава да се направи на болен, за да избегне заминаването за Виена. На 1 март 1941 г. в 13,35 ч. в двореца Белведере българският министър-председател проф. Богдан Филов във Виена подписва протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт.

От страна на съюзниците протокола се подписа от Рибентроп министър на външните работи на Германия, граф Чано министър на външните работи на Италия и японския посланик Ошима. Същият ден започва навлизането на Вермахта /12-а група армии на фелдмаршал фон Лист/ в България, през Русе. Мостът е бил в близост до Захарна фабрика.

По предложение на Хитлер, операцията е наречена “Херщрасе“.

На 28 февруари 1941 г. започва строежа на понтонен мост между Русе и Гюргево, тъй като според разчетите на Главното командване на Вермахта /Das Oberkommando der Wehrmacht (OKW)/ през Русе минава най-бързият и важен път към сърцето на Балканите. При навлизането са прекъснати всички телефонни и телеграфни апарати, а границите с Гърция, Турция и Югославия са затворени.

Русенското гражданство, а и жителите на околните села приемат с радост и въодушевление немските войски. Много от тях са поразени от дисциплината, бодрият дух и спретнатия външен вид на войниците идващи от хиляди километри. Дивизиите на Вермахта са посрещани от хиляден народ, който им поднася цветя, плодове и сладкиши. На русенското пристанище свири специален оркестър.

Специално за балканския поход е композирана бойна песен, а радио Виена прави преки репортажи от Русе, в които описва преминаването на немските войски.

Създаден е общоградски комитет по посрещането и са раздадени много подаръци. На 12 март 1941 г. в Русе пристига и пехотен полк командван от полковник Клуг. Поднесени са цветя и приветствия пред паметника на свободата. Произнесени са речи от полк. Клуг, началника на русенския гарнизон генерал Пенев и русенския зам. кмет. На 25 март 1941 г. е прожектиран филм за преминаването на немските части и топлото им посрещане от българите.

Русе е първият български град посетен от фелдмаршал фон Лист и новият германски пълномощен министър. Даден е и тържествен банкет във Военния клуб. Създаден е и общоградски комитет за помощ на ранените германски войници. Събрани са над 350 000 лева, като значителна част от тях са дарени от евреи и собственици на еврейски фирми.

За германците са организирани и екскурзии в селата около Русе, слагани са народни трапези и са държани патриотични речи. Германската военна музика свири за децата от русенските детски градини и болните от държавната болница. Във връзка с окончателното напускане на 12 армия, Русенската търговска камара става инициатор русенци да поканят за последен път в домовете си германските войници.

Емоционалния градус е толкова висок, че много от бойците се разплакват. Близостта на българите и германците няма нищо общо с нацизма и завоевателната му политика.

Не са запазени и сведения за престъпления, пиянство, насилие и кражби от германските войски. В съзнанието на някогашните русенци германците остават приветливи, чистоплътни и дисциплинирани, образ коренно противоположен на този на Червената армия, окупирала България няколко години по-късно.