Идеята е била да се събере валутата, която гражданите притежават

Когато днес говорим за миналото с носталгия и се упрекваме в консуматорско поведение, не е лошо да си припомним какво сме купували през социализма и къде се продавали стоките, които сега са "на една ръка разстояние".

"Няма. И в склада няма" остана като реплика в речника на всички, които имат спомени от социалистическото ни минало, разказва пред БНР Толя Чорбаджиева, ръководител на русенския клон на Държавния архив.

"Сега има, но майката ми все още продължава да използва термина 'пуснали са'," споделя тя.

Изобилие по онова време има само в "Кореком" - съкращение от френските думи "Comptoir de Representation Commerciale" (Търговско представителство). Това са магазини, до които хората нямат свободен достъп, в тях се продават само западни стоки и се пазарува само със западни пари. А такива имат много малко хора.

Контрол над хората и парите им

"Създадено е, за да могат да се контролират хората и техните пари. Взели сме го от Съветския съюз. Идеята е да се събере валутата, която народът притежава," обяснява Толя Чорбаджиева.

"Тук има и една уловка – като имаш доларите, трябва да докажеш откъде си ги взел. Не може просто да отидеш и да си купиш нещо."

Седем магазина в граничния град

В Русе по времето на социализма има седем "Корекома". Това е нормално за граничен град, в който туристите идват както по Дунав мост, така и с акостиращите кораби на дунавския бряг. Освен това, в града по онова време има и голямо подразделение на СОМАТ - Стопанско обединение "Международен автомобилен транспорт" и Българско речно плаване.

Каква е връзката? Шофьорите и моряците имат право да напускат служебно родината и да притежават валута, която да харчат в "Корекомите".

Асортиментът - музей на капитализма

Толя Чорбаджиева разказва и за асортимента в тези магазини - своеобразни музеи на капитализма:

"Там се продават маркови уискита, т.нар. корекомски яйца и триъгълни шоколади, дънки, различни видове техника. Тези магазини са били като някакво вълшебно място за хората по времето на социализма, особено за децата. Те съществуват в България до 1991 година."

Последните дни на валутната търговия

Запазена е интересна дописка от кореспондента на БТА в Русе от 1 април 1991 година:

"Над 100 000 долара са похарчени в 'Корекомите' в Русе в последните три дни преди закриването им. В седемте магазина в крайдунавския град хората са изхарчили своята валута главно за напитки, цигари, битова техника и облекла. В сравнение с една нормална тридневка, този стокооборот е четири пъти по-голям."

От 1 април 1991 година магазините на русенското поделение на фирма "Кореком", които освен тук са и в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Свищов и Бяла, вече не работят като валутни магазини. В тях започва инвентаризация и уточняване на цените в левовата им равностойност.

Преизпълнен план и търсени стоки

Сред документите в русенския архив има и справка за изпълнението на плана през 1979 година. Той е преизпълнен с 328% спрямо предната година. Обаче заложените високи цели в първите девет месеца не са постигнати и следва указание от управлението:

"Преодоляването на изоставането до известна степен е възможно при доставка на най-търсените стоки като: касетофони от 80/120 долара, уиски 'Джони Уокър', часовници 'Сейко', бижутерия и хладилници от второ направление."

Толя Чорбаджиева отбелязва: "Цените са по-ниски, отколкото в другите държави. Много често туристите, които пристигат в България, въртят търговия, като купуват от 'Корекомите', след което продават на българите на завишени цени. Тази търговия се извършва незаконно и от българи, които могат да пазаруват там."

Дефицит и връзки вместо изобилие

Така е през времето на социализма - дефицит и връзки, въпреки че някои се опитват да го представят като период на охолство и изобилие за народа. Народът цъка с език пред витрините на "Корекомите", събира станиолчета от шоколади, а облагите са за една шепа хора - партийния елит.