В началото на 20 век американските пътища са обзети от хаос.

Шофьорите нямат нужните лицензи, лентите не съществуват, а знакът СТОП все още не е измислен.

Когато в Детройт се появява първият официален знак СТОП, той е малък, бял и квадратен и нищо общо с червения осмоъгълник, който познаваме днес.

Но през 1923 г. клон на отдела по магистралите в Мисисипи предлага промяна - какво би станало, ако формата на знака можеше да показва предупреждение за внимание?

Логиката е проста: колкото повече страни има знакът, толкова по-опасен е предстоящият участък от пътя.

Кръговете (за които се счита, че са знак за безкрайност) показват най-рисковите зони, като железопътни прелези.

Осмоъгълниците означават втората най-голяма опасност, като кръстовищата. Диамантите сигнализират по-малко рисковите участъци, а правоъгълниците са строго информационни.

Все още използваме тези параметри, макар че никой не знае защо деветоъгълникът е изтеглил късата пръчка.