Малко хора знаят, че преди да се появи днешният курортен комплекс Слънчев бряг, в продължение на десет години е функционирала младежката лагер-школа „Лиляна Димитрова”. 

Лагерът е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“. Или по-точно на мястото на бившия хотел „Чинар“, бившото Казино и хотел Глобус. Първи решават да оползотворят пространството от „Централния комитет на Съюза на народната младеж“ през лятото на 1949 година. Строител на лагер-школата е „Стройрайон Бургас“ с ръководител инж. Петков. Предполага се, че той е дал името на днешния Слънчев бряг.

Първоначалният вид на лагера е бил палатков. Спалните помещения са били палатки, а столовата е била на открито – под дърветата, изградена от дървени маси и сковани пейки. Кухнята и складът за продукти са били обособени в дървени постройки. Първоначално част от кухнята и миенето на съдовете също са били на открито, като за целта е използвана подпочвена вода. Водата за готвене и пиене е набавяна и пренасяна в цистерна, с помощта на конски впряг от близкия град – Несебър. Токът се е генерирал чрез агрегат.

Следващите години за спални помещения са изградени дървени постройки, както и масивна кухня и столова. Водата е добивана от местността „Кюнчето”, която се намира в близост до прочутия ресторант-атракцион „Ханска шатра“. За нуждите е изграден масивен трансформатор, а токът от помпената станция обслужва отводняването на блатото.

От създаването му до края на 1958 година управител-домакин на лагера е Андрей Аргиров Василев. Целият персонал, обслужващ гостите е от жители на град Несебър. Спасителите също са от Несебър. За превеждане в приличен вид и облагородяване на района са помагали и ученици от града.
През летния сезон за всяка смяна се провеждат учебни, спортно-развлекателни и богати културни прояви.

След 1958 година, със започването на строителството на Слънчев Бряг, лагерът се премества в с.Равда, където по-късно се изгражда цяло лагерно градче на различни окръзи и предприятия.