Жената от Локума е от село Тръстеник

19

Момичето от кутията с локум: Пътешествие през времето и паметта

Това е разказ за едно непознато лице, превърнало се в символ на българския локум. Фотограф, чийто талант е оставил траен отпечатък, но името му е потънало в забрава. Време, в което ценностите са били различни, а паметта е била ценена.

История, която ни кара да се замислим за мимолетността на времето, за силата на спомена и за значението на признателността.

В лабиринта на носталгичните спомени се крие една завладяваща история на Цонка Томова, чийто образ може би е вплетен в емблематичната кутия с локум от 50-те години.

През 1965 г., в разгара на младостта си, Цонка, тогава 17-годишно момиче от село Тръстеник, е заснета от фотограф, често посещаващ селото. Снимката е запечатала момента, в който тя позира в лозов масив, сякаш бере грозде.

"Майка ми имаше и снимката от лятна бригада (докато е в гимназията в Русе вече) в лозовия масив на с. Тръстеник - тогава е трябвало да застане все едно държи "кошница" (не е уточнявал, че е кошница) с ръка, а с другата уж бере грозде (не рози)", разказва пред Dunavmost Емил Томов, син на Цонка Томова.

"Като чули за мене, дойдоха да ме видят, запознахме се и сега през ден ми звънят, за да ме питат как съм и имам ли нужда от нещо. Моите съселяни от Каравелово всички до един се подписаха, че момичето на кутията от локума съм аз. И представиха подписите в съда. Но там явно вече бяха решили аз да не спечеля делото”, връща се отново към неприятните спомени Цонка.

Времето лети, но спомените остават.

Десетилетия по-късно, Цонка се натъква на поразителна прилика – нейното лице е на кутията с локум, произвеждана от Захарни заводи Горна Оряховица.​​

"Вероятно колажистите на "Балкантурист" (или др.) са използвали техники на наслагване на изображенията за множеството колажи, за да няма претенции от използваните модели - знаело се е, че фотоконкурсите носят пари (тогава).

Навремето етнографската къща-музей на селото не е имала гид на заплащане и майка ми, като гимназистка, често е представяла историята на селото и колекцията на музея, без никакво заплащане (Къщата-музей и сега съществува), за групи с разрешение от Кметството. Вероятно фотографът безсребърник така е избрал лицето на Българския локум.", каза още г-н Томов.

Учудващо е, че фотографът не е направил име от делото си. А за двулевката се знае - Любомир Чаръкчиев.

Историята на Цонка е само фрагмент от миналото, но е фрагмент, който ни кара да се замисляме за настоящето и за бъдещето. Защото е важно да помним, че зад всяка емблема, зад всяко изображение, се крие история, която заслужава да бъде разказана.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 0
    14
    Читател
    Традиционно локумът е ГРОЗДОВ продукт, рози и др. са за есенция, в минимални количества: "Турците имат една стара поговорка: Яж сладко и говори сладко. От Турция сладкото съчетание рахат локум е символ на безметежно задоволство или безгранично удоволствие, както всъщност може и да се преведе самата дума рахат. До края на 18 век, когато започва производството на захар, локумът се е подслаждал с мед и гроздова меласа. След 18 век и мощното нахлуване на захарта, Турция се възражда в нова ера в производството на традиционния сладкиш."
  • 0
    13
    Читател
    Русе/Тръстеник - ГОРНА ОРЯХОВИЦА - София. Понякога престоят за прехвърляне в Горна Оряховица на/от варненските влакове е твърде дълъг. По онова време влакът е бил най-удобен и изгоден транспорт за далечни разстояния. Прозира, как фотографът-безсребърник е научил за необходимостта от идентификационно/рекламно лого на глюкозния ни продукт, който е бил жизнено важен за инсулиново зависими. Ето как са знаели в Съветския съюз нашия продукт: https://auction.ru/offer/1979_g_sssr_konfety_korobka_bolgarija_plovdiv_lokum_obiknoven_bolgarska_zakhar-i252559879311014.html Ето как изглежда той сега в рускоговорящите страни заради потенциални и реални съдебни претенции от мащехи: https://irecommend.ru/content/lokum-bolgarskii-desert-dlya-ustavshikh-ot-shokolada
  • 0
    12
    Читател
    2015та година: "Върху опаковката на едно от най-любимите на българите лакомства е снимката на младата Цонка, която в началото на 70-те години била работничка във ВМЗ. Заснели я на един празник - била в народна носия и китка рози в косите." От Делото през 2017та година обаче се разбира, че снимката е от 1963-1965г: https://search-sofia-adms-g.justice.bg/Acts/GetActContent?BlobID=2875aea2-284c-450d-b1ef-a99a0d330aa9
  • 0
    11
    Читател
    Каравеловчанката е работела във ВМЗ в началото на 70те. Снимката е направена 1965та, когато тръстеничанката наистина би трябвало да е по летни бригади.
  • 2
    10
    Георги Малинов
    Нищо не се разбра от тази неразбираемо разказана история. Само, че жената от локума е Цонка Томова Но при днешните писачи и на това да сме доволни. Чудо на чудесата .
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Обикновеният подмазвач се смее, когато шефът му разказва виц.
По-големият подмазвач следи дали другите се смеят!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари