Станимир Станчев: Българското земеделие не е било в подобна криза от 40 години

Рязкото покачване на производствените разходи изправя родното селско стопанство пред безпрецедентна ликвидна криза. Скокът в цените на горивата с над 30% и поскъпването на изкуствените торове с близо 37% поставят земеделските производители в невъзможност да покриват ежедневните си нужди, като браншът открито заговори за предстоящи фалити.

Тежестта на икономическия удар се усеща изключително силно в райони с развито зърнопроизводство като Русенско, където стопаните са принудени да свиват разходите си до критичния минимум.

Рекорден ръст в цената на основните суровини

Най-сериозният проблем пред фермерите в момента е осигуряването на торове, които формират около една трета от общите разходи на стопанствата. Глобалната несигурност и проблемите с доставките през ключови търговски маршрути в Близкия изток доведоха до драстичен скок в цените на международните пазари през последните седмици.

Амониевата селитра и сложните торове бележат устойчив ръст, който изцежда оборотните средства на производителите преди началото на активния сезон. Успоредно с това препаратите за растителна защита също отчитат поскъпване между 5% и 7%.

"Комплексни са нещата. Има над 30% покачване в цената на горивата, но при нас основното перо, което взема 30% от нашите производства, са торовете, където също има около 37% покачване в цената", заяви Станимир Станчев, русенски земеделски производител, цитиран от БНТ.

Замразени изкупни цени и оптимизация на ръба

Парадоксът в настоящата ситуация е, че на фона на летящите нагоре разходи, крайните цени, по които земеделците реализират продукцията си, не помръдват. Това се дължи на факта, че родното зърно се търгува на международни борсови цени, където повишението е пренебрежимо малко и не може да компенсира инфлацията при суровините.

"След четири последователни трудни години, българското земеделие не е било изправено пред подобно предизвикателство от поне 40 години", категоричен е Станимир Станчев.

За да оцелеят, стопанствата в Русенско прибягват до крайни мерки. Предприема се пълна ревизия на дейността – от намаляване на вложените торове и препарати, до съкращаване на работна ръка.

"Свиваме разходите, оптимизираме процесите и работната ръка, но това не може да продължава безкрайно. Има разходи, които не зависят от нас", допълва русенският фермер.

Липса на държавна реакция

Напрежението сред земеделците расте, тъй като към момента липсват адекватни държавни механизми, които да поемат част от финансовия шок. Браншът вече е предложил конкретни мерки за подпомагане пред Министерството на земеделието, но все още се очаква реално действие от страна на институциите.

Ако тенденцията се запази и държавата не се намеси, свиването на производството неминуемо ще доведе до по-ниски добиви през есента. Това от своя страна крие риск не само от фалити на по-малките стопанства, но и от прехвърляне на ценовия натиск директно върху джоба на крайния потребител чрез поскъпване на основните хранителни продукти.