Всеки, който желае да си вземе от българското зеле, има една седмица да го направи

Производител от Кнежа предприе драстични мерки, като започна да заорава 50 тона готова продукция зеле. Пламен Тафраджийски е принуден да унищожи реколтата си, тъй като пазарната цена не покрива дори разходите за прибирането ѝ, а опитът му да я подари удари на камък заради високите транспортни разходи за крайните потребители.

Случаят илюстрира задълбочаващата се криза в българското земеделие, където малките производители губят достъп до пазара под натиска на вноса и диктата на големите търговски вериги.

Икономиката на загубата

35-годишният земеделец обработва 24 декара със зеле, но тази зима продукцията му ще остане под снега. Според неговите изчисления, предлаганите от борсите и веригите цени правят продажбата невъзможна.

"Големите вериги и борсите дават 20 стотинки без ДДС – или 24 стотинки с ДДС. След като се платят надниците на работниците и амортизацията на техниката, всичко излиза на загуба", обяснява Пламен Тафраджийски, цитиран от NOVA.

Според него единствените печеливши в веригата на доставки са прекупвачите, докато първичният производител поема целия риск – от метеорологичните условия до пазарните флуктуации.

Безплатно, но скъпо

В опит да спаси поне част от труда си, фермерът обявява кампания "вземи си сам", предлагайки зелето напълно безплатно на всеки, който дойде до нивата. Резултатът обаче разкрива друг структерен проблем – логистиката.

Въпреки че стоката е без пари, до момента са прибрани едва 500 килограма от наличните 50 тона. Това показва, че за индивидуалните потребители разходът за гориво и време до Кнежа надвишава стойността на зеленчука в магазина, дори когато той е подарък.

Крайно решение

Тафраджийски е поставил ултиматум от една седмица, след което тежката техника ще влезе в масивите.

"Отива за „зелено наторяване“, макар че това е доста скъпо торене. Минаваме с плуга и дисковата брана и край", коментира земеделецът пред NOVA.

Планираната за следващата година стратегия на производителя включва драстично свиване на площите до санитарния минимум от 2-3 декара и преориентиране към други култури, което е сигнал за трайна тенденция на отказ от зеленчукопроизводство в региона.