Ново изследване доказва как чревната микробиота на майката оказва по-голямо влияние от тази на детето

Учени от Университета на Вирджиния са установили убедителна връзка между здравето на чревната микробиота на майката и риска от развитие на аутизъм при нейните деца. Проучването, публикувано в The Journal of Immunology, доказва, че чревните бактерии на майката имат по-голямо влияние върху вероятността от развитие на аутизъм при детето, отколкото микробиомът на самото дете.

"Микробиомът може да оформи развиващия се мозък по много начини", заяви Джон Лукенс, водещ изследовател и докторант от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния. Той добави, че микробиомът е от ключово значение за начина, по който имунната система на потомството ще реагира на инфекции, наранявания или стрес.

Изследователите са открили, че при аутизма тази връзка може да е свързана със специфична молекула, произвеждана от имунната система, наречена интерлевкин-17а (IL-17a). Това вещество вече е известно, че има отношение към заболявания като псориазис, множествена склероза и ревматоиден артрит, а също така играе важна роля в предпазването от гъбични инфекции. Сега учените установяват, че IL-17a може да повлияе и на това как мозъкът се развива в утробата.

За да проверят теорията си, учените са провели експерименти с лабораторни мишки, като са избрали женски мишки от две различни лаборатории. Първата група мишки е имала чревна микробиота, предразполагаща към възпалителен отговор, свързан с IL-17a, докато контролната група не е притежавала такава. Когато IL-17a е била изкуствено потисната, мишките от първата група са родили поколение с нормално поведение. Без тази интервенция, малките са развили симптоми, наподобяващи аутизъм.

За да потвърдят находките си, изследователите са извършили и фекална трансплантация от първата група мишки на втората. След процедурата, потомството на втората група също е развило поведение, наподобяващо аутизъм.

Макар че това са ранни проучвания и не е сигурно дали резултатите са напълно приложими при хора, те представляват важна насока за изследване на аутизма. Добрата новина според учените е, че микробиомът може да бъде модифициран сравнително лесно чрез диета, пробиотични добавки или фекална трансплантация.

Следващата стъпка в изследването, според Лукенс, е да се определи кой точно аспект от микробиома на майката е свързан с развитието на аутизъм и да се проучи дали могат да се установят подобни корелации при хората. Изследователите смятат, че IL-17a може да е само един компонент в много по-сложната картина на неврологичното развитие.