Пенсионери спасяват малките общини от недостига на кадри

Националният осигурителен институт е преизчислил служебно 350 718 пенсии от 1 април 2024 година, което е с почти 15 000 повече в сравнение с 2023 година. На преизчисляване подлежат пенсиите, свързани с трудовата дейност на лицата - за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест.

По данни на НОИ, броят на служебно преизчислените пенсии бележи увеличение от 14 786 в сравнение с предходната година, когато са били 335 932. Общият брой преизчислени пенсии за осигурителен стаж и възраст през 2024 година е 234 011, което е повече от броя им през 2023 година - 230 517.

В Северозападна България броят на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, преизчислени от 1 април 2024 година, е както следва: във Видин - 3 178, във Враца - 5 176, а в Монтана - 3 560.

Интересен е фактът, че и през 2024 година териториалните поделения на НОИ, обслужващи най-малък брой работещи пенсионери, остават тези във Видин (4840), Разград (4528) и Търговище (3631).

Пенсионерите за пенсиите и работата

Пенсионери от Видин споделиха пред БНР различни гледни точки относно необходимостта от работа след пенсиониране.

"А, работя в момента. Асистент съм към Общината. Защо работим? Па щото много пари нема...", споделя пенсионер от Видин.

"Пенсионер съм 20-а година. Не съм работил никъде, защото съм със заболяване и не мога. Борба за оцеляване...", казва друг.

"От 6 години съм пенсионер. Няма работа за пенсионерите. Няма за младите, внучката ми е дом без работа. Много пъти взимам кредити, децата ми помагат..."

Има и такива, които са доволни от пенсията си: "Пенсионер съм и не работя. Защото не искам. Аз съм самичък и ми стигат парите..."

Други са принудени да продължат да работят: "Пенсионер съм, ама работим. Мием чинии в заведение. Защото не ми стига пенсията. Мъжът ми не е пенсионер, не може да се пенсионира сега..."

Недостиг на кадри в малките общини

Чупрене е малка община в област Видин, предимно с възрастно население. Има сериозен недостиг на профилирани кадри и затова в Общината работят и хора в пенсионна възраст.

Кметът на Чупрене Мария Тодорова обяснява: "В Община Чупрене в момента работят няколко човека, които са пенсионери, но реално продължават да помагат на Общината. Проблемът, основният, в малките населени места и малките общини като нашата е липсата на кадри, отдалечеността от големи градски райони и градове. Поради тази причина имаме недостиг на кадри. Говорим най-вече за професионални, строго профилирани кадри в техническите, в инженерни специалности. Проблемът е наистина голям, за съжаление. Затова използваме и продължаваме да използваме хора, които са в пенсионна възраст. Но, не мога да кажа, че неглижираме младите хора, които желаят да работят в общината. Напротив, стремим се винаги, когато има млади кадри да ги стимулирам и да ги наемем при нас."

От Дубай до Чупрене - история на един работещ пенсионер

Георги Бончин е пенсионер, който от една година работи в Община Чупрене. Върнал се е в родното си село след като е работил дълги години в Дубай, Обединени арабски емирства. Машинен инженер по образование, с втора специалност корабен инженер механик, в Община Чупрене работи като главен специалист по инвестиционна политика.

"Аз се пенсионирах в България, на базата на това, което съм работил до 2000-а година. Пенсията ми е, как да кажа, средна. Не е ниска, но не и много висока. Аз лично съм доволен от пенсията, която имам... Аз реших, че след като толкова години съм се откъснал от тука докато имам жизнени сили и мога съм способен и смятам, че е редно човек да даде каквото е научил каквото знае за община Чупрене. И то точно за община Чупрене и то точно за госпожа Мария Тодорова. Така смятам, че е редно. Знаете, госпожа Тодорова е един млад човек. Тя има нужда от подкрепа от всяка една страна. Това едно. Второ- тука в Северозапада, за съжаление, не прелива от висококвалифицирани кадри", споделя Георги Бончин.

Уговорката му с кмета на Чупрене Мария Тодорова е да работи докато се чувства способен или докато тя намери млад човек, който може да застане на подобна длъжност.

Недостиг на кадри в транспортния сектор

Проблемът с липсата на квалифицирани кадри стои от години пред автобусните превозвачи. В сектора има хора, които след пенсионна възраст продължават да работят, казва Петър Захариев, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи. Според него такава е тенденцията от началото на 90-те години, когато способни кадри на средна и малка възраст напуснали България в търсене на по-добро възнаграждение.

"30 години това е страшен бич в цялата държава и особено в нашата сфера, защото нашите работници са висококвалифицирани, професионални шофьори със съответните категории и необходими реквизити към тях. Монтьори, още по-ценна специалност, автомонтьори, които липсват, тотално липсват в наши дни. Други специалисти, свързани с обслужващата част на нашата работа, по сервиз, по техника и т.н. Ами, неизбежна история, наложена ни от обстоятелствата. Така да го кажем невинно. За което са виновни институциите, защото трябваше да се предприемат контрамерки да не се стига дотам, включително и внос на шофьори и друг персонал от страни, от които можем да ги внесем."

Доброволен труд за общността

Пенсионер от 2005 година е Малинка Башлийска. След като се пенсионира работи известно време, а от 2007 година на доброволни начала работи за изграждане на пенсионерски клубове във Видинска област.

"В нашата област малко хора работят, в област Видинска доколкото имам информация. Работят повече жени, които изпълняват социални услуги, т.е. гледат болни и невъзможни да се обслужват възрастни хора. И те го правят по две причини- първо, да си допълнят до крехката пенсия, която имат и второто просто обичат да помагат на хората и срещу мизерно заплащане отдават сили, възможност и любов към самотните хора", смята Малинка Башлийска.