Най-бедната страна в ЕС приема еврото, икономическият отличник отказва

Европейската централна банка и Европейската комисия дадоха положителна оценка на България да стане 21-вата страна в еврозоната от 1 януари 2026 г. Това е исторически момент за най-бедната държава в Европейския съюз, която въпреки вътрешните си политически разделения, дълго време демонстрира ангажираност към присъединяването към единната валута, пише Politico.

България свърза собствената си валута с германската марка (а след това с еврото) още през 1999 година, участва в банковия съюз от 2020 година и изпълни всички строги икономически критерии за членство. Страната преодоля множество препятствия и успя да убеди европейските институции в своята готовност за този важен интеграционен процес.

В същото време Полша, която отбелязва три десетилетия непрекъснат икономически растеж, изглежда няма никакъв интерес да се присъедини към клуба. След трудната победа на десния националист Карол Навроцки на президентските избори, перспективата страната да приеме еврото в близко бъдеще изглежда по-отдалечена от всякога.

Полша има впечатляващи икономически показатели - фондовият ѝ пазар процъфтява, а прогнозираният от Международния валутен фонд растеж на брутния вътрешен продукт от 3,2% за тази година надминава четирикратно 0,8-те процента на еврозоната. Въпреки икономическите успехи и формалното задължение да се стреми към приемане на общата валута, страната не крие липсата си на желание за това.

Дори след като Полша възвърна проевропейско правителство под ръководството на Доналд Туск през 2023 година, слагайки край на осем години евроскептично управление, правителството все още заяви, че не е готово да се присъедини към еврозоната.

С Навроцки като президент перспективата става още по-мрачна. Той открито се противопоставя на присъединяването на Полша към еврото, заявявайки в публикация в социалната мрежа X миналия месец: "Лично съм против премахването на полската валута. Гласът за мен е също гласът за полската злота и нашия суверенитет."

Адам Глапински, управителят на полската централна банка, също дълго време се противопоставя на приемането на еврото. Като президент Навроцки ще има правомощието да назначи наследника на Глапински, когато мандатът му изтече през юни 2027 година, което означава, че може да укрепи евроскептицизма в банката за още шест години.

Навроцки ще има и право на вето върху законодателството - инструмент, който вероятно ще използва, за да възпрепятства либералното проевропейско правителство на Туск, което не разполага с необходимото мнозинство от три пети в полския парламент за отмяна на вето.

Към всичко това се добавя и сдържаният отговор към еврото сред полските граждани - само малко над половината са в полза на приемането на валутата, но 70% казват, че страната не е готова да се присъедини към еврозоната.

Контрастът между двете страни е показателен - докато България полага усилия да преодолее икономическите си проблеми и да се интегрира по-дълбоко в европейските структури, Полша, въпреки икономическия си успех, предпочита да запази своята валутна независимост.