От професионална гледна точка ми е интересно защо едни чатове изглеждат по-достоверни от други чатове за прокуратурата и защо чатове, в които има данни за евентуално извършено престъпление, се неглижират, а други чатове предизвикват цялата тежест на закона да се стовари върху чатилия.

Публикуваните от Божков чатове с Горанов не предизвикаха нито професионален, нито личен интерес в прокуратурата на България. Тя направо отказа дори да ги погледне като несериозни работи. Обаче други чатове, свързани с врагове на управляващата мафия, веднага й привлякоха вниманието.

Как да тълкуваме подобна странна избирателност? С това, че чатовете на Горанов са по-хубави и законни от чатовете на Бобокови? Или с това, че прокуратурата не е на България, а на Борисов? И се разследват само неудобните нему. А всички останали престъпления остават да отлежават в кръглите папки на прокуратурата.

Абсурдът на подобно положение дори не заслужава коментар. Но много хора се подвеждат по думите на прокуратурата, която изпълнява определено само политически поръчки.

Елена Гунчева