Известният писател посочва възрастова неадекватност на програмата и идеологически уклон към православно-руска версия на християнството

Известният български писател и издател Захари Карабашлиев публикува във Фейсбук задълбочен анализ на проекта на Министерството на образованието и науката (МОН) за въвеждане на програма "религия" в училищата. След внимателно проучване на проекта, той споделя наблюдения, които поставят под съмнение приложимостта и адекватността на програмата в системата на светското образование.

Карабашлиев обръща внимание на няколко фундаментални проблема. Първият е възрастовата неадекватност на програмата, която предвижда въвеждане на сложни абстрактни теологични понятия още от първи клас.

"За деца в 1 клас се предвижда изучаване на "Бог — извор на вярата", "Чудотворец" и т.н… идеи, които изискват някакво абстрактно мислене, а в тази възраст детето още развива това, то все още мисли в конкретика," отбелязва писателят.

Той подчертава, че в по-горните класове неадекватността продължава, като за 8-12 клас програмата включва дори специализирани академични термини от богословието като "Апофатично и катафатично богопознание" - понятия, с които дори авторът признава, че не е запознат.

Вторият основен проблем, който Карабашлиев идентифицира, е идеологизацията на програмата с видим уклон към православно-руската религиозно-философска традиция. Въпреки декларираната неконфесионалност, програмата е центрирана около православното християнство, докато другите религии са представени по-скоро като "екзотични практики".

"В програмата е очевидно влиянието на руската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е изрично споменат като основен ориентир в религиозната естетика," пише Карабашлиев, като добавя, че забелязва влияние и на други руски религиозни мислители като Николай Бердяев и Борис Вишеславцев.

Особено фрапиращо за писателя е пълното отсъствие на богомилството от програмата - единственото оригинално българско религиозно-социално движение, оказало влияние върху духовната история на цяла Европа. Според него, това не е случайно и показва, че "този проект за религиозно образование съвсем не идва от една автентична обич и интерес към българското, към родното."

Карабашлиев заключава, че програмата е по-скоро адаптиран и олекотен учебен план за православна семинария и е несъвместима с принципите на светското образование, като на практика нарушава конституционното разделение между църква и държава в образователната система.

"В този си вид тази програма няма място в българските държавни училища," категоричен е писателят.

Методологични проблеми

Друг проблем, който Захари Карабашлиев отбелязва, е методологичната непоследователност на програмата, която смесва описателен, исторически и теологичен подход. Това, според него, я прави объркваща и трудна за систематично преподаване.

Необходими нови учители

В края на анализа си писателят отбелязва и един практически проблем - необходимостта от между 2500 и 5000 нови учители, които да преподават тази програма, ако тя бъде въведена.