“Взгляд“: Европейците отказват да умират за интересите на САЩ

1
Проучванията на общественото мнение показват изключително неприятна тенденция за Вашингтон
Проучванията на общественото мнение показват изключително неприятна тенденция за Вашингтон

Проучванията на общественото мнение показват изключително неприятна тенденция за Вашингтон: все повече европейци изобщо не смятат за свой основен съперник Русия, а САЩ.

Има дори такива оценки: в случай на хипотетичен военен конфликт между САЩ и Китай или Русия, европейските държави, въпреки членството си в НАТО, изобщо няма да искат да умрат за Америка. А до това доведоха, включително действията на Русия, пише руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.

Човешката природа е непобедима. Дори и сега, на фона на много общи проблеми и заплахи, водещите държави продължават да водят безсмислени и дребни конфликти помежду си. А основният инициатор са САЩ, които водят враждебна политика спрямо Русия, Китай, Иран и редица други, по -малко важни държави.

Някой смята, че тази политика се провежда не от САЩ, а от колективния Запад. В Русия общоприетата гледна точка е, че "Вашингтонския комитет“ без проблеми и предубеждения управлява европейските васали, които застават мирно пред своя господар.

До известна степен тази гледна точка е вярна. Европейските елити наистина се подчиняват на Вашингтон - дори не защото ги принуждава, а защото са свикнали и не разбират как е възможно да се живее по различен начин. Доказателство за тази теза е объркването на европейските лидери по време на ерата на Тръмп, когато американският президент всъщност отказа да ръководи колективния Запад и премина от колективност към демонстративна едностранчивост в процеса на вземане на решения. И вместо да вземат свои собствени решения в отговор на това (за Русия, Иран, Украйна), европейските елити изпаднаха в ступор. И си отдъхнаха едва когато дойде Байдън - и с него старата формула на отношенията.

Въпреки това самите американци вярват, че вече няма да е същото като преди. И че в случай на сериозна бъркотия, те не могат да разчитат на помощта на своите европейски съюзници. Да, формално има „член пети“ от Хартата на НАТО, който говори за колективна самоотбрана. Въпреки това, никой от американските врагове (сред системните играчи, разбира се - ние не вземаме предвид терористичните групировки) няма да атакува Америка. По -скоро те ще се защитават в зоната на своите интереси.

Така че евентуален военен сблъсък с Русия може да бъде в Украйна, с Иран в Ирак и с Китай в Югоизточна Азия (възможно е и в Тайван). Всичко това не попада в член пети на Хартата на НАТО. По -точно, може да се случи, ако европейските власти бяха готови да тълкуват широко тази разпоредба, но повечето от тези власти не са готови за такива жертви.

„Завземането на Крим от Владимир Путин и войната в Източна Украйна доведоха до поляризация на страните членки на НАТО. От една страна, Полша, Румъния и балтийските държави виждат реална и сериозна заплаха в Русия, която възнамерява да разшири сферата си на влияние след Студената война. От другата страна е много предпазлива Западна Европа, за която заплахата за икономическия растеж е по-важна от благосъстоянието на бившите ѝ постсъветски съседи “, пише известният американски политически анализатор Андрю Михта.

Заплахите са екзистенциални и не са такива

Причината за това обикновено е проста.

„Европейците не виждат Китай и днешна Русия като екзистенциална заплаха, за разлика от тази, която Съветският съюз предстaвляваше за Европа и която Русия и Китай сега представляват за САЩ.

За Съединените щати Китай е почти равен и в бъдеще просто равнопоставен съперник, който може да лиши САЩ от статута им на суперсила и по този начин да сложи край на американските амбиции по отношение на глобалното лидерство и хегемония. Русия, от друга страна, е опасен съперник, който не е в състояние да стане равен с тях и не е в състояние да хвърли екзистенциално предизвикателство на САЩ, но който предизвиква американското глобално лидерство и създава сериозни пречки пред американската външна политика “, казва Дмитрий Суслов, директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшето училище по икономика, пред в. „Взгляд“. „Европейците нямат същите амбиции като американците. Освен това западноевропейците с Русия и всички европейци с Китай си сътрудничат много изгодно - и биха искали да запазят това сътрудничество. Те не искат да стават пионки в американската игра. "

Пикът на алармистки публикации по тази тема, разбира се, беше в края на 2020 г. - началото на 2021 г., в края на администрацията на Тръмп, която направи много, за да превърне трансатлантическия разрив в бездна. „Последните проучвания на Pew и Gallup - две от най -уважаваните социологически агенции в света - изпращат ясно предупреждение, че подкрепата за САЩ сред техните партньори и по света сериозно намалява. Нещо повече, тя е сведена до нивото на външна подкрепа за Китай и Русия “, пише американският политолог Антъни Кордесман.

Просто казано, за значителна част (ако не и повечето) европейци, Америка представлява не по -малка заплаха от Русия.

Изглежда, че сега ситуацията трябва да се промени - Байдън, за разлика от предшественика си, протяга длан към Европа, а не юмрук. „Това все още са цифри от периода на Доналд Тръмп, когато имаше най -дълбоката криза в трансатлантическите отношения. Днес, след шест месеца управление на Байдън, отношението на европейския елит към САЩ се подобри. На ниво общество обаче остава сериозен трансатлантически разкол - както и дълбокото недоверие към Съединените щати. Раните, нанесени на европейците по време на администрациите на Джордж Буш и Доналд Тръмп, все още не са зараснали и няма да заздравеят “, продължава Дмитрий Суслов.

И социологията потвърждава това. Така, според проучване на Европейския център за външни отношения, въпреки масовата подготовка на информационната артилерия, САЩ не успяха да убедят европейците, че трябва да се мобилизират срещу Русия и Китай. Само 17% от европейците смятат Русия за враг, а още 18% - за противник. Общо 35% - абсолютно същите като тези, които смятат Русия за "необходим партньор". 7% като цяло са сигурни, че Москва е съюзник.

Данните за Китай също са тъжни. 12% го смятат за враг, 25% - за противник, 36% - за необходим партньор.

Най -жалкото обстоятелство тук обаче е представянето на САЩ. Само 4% от европейците ги наричат враг, а 12% вече ги наричат неприятел. Само 22% от жителите на страните от ЕС смятат САЩ за съюзник.

Сами по себе си

Защо е такова отношението, след като Тръмп вече го няма? На първо място, Тръмп го няма, но курсът му частично продължава. В продължение на много години отношенията между САЩ и техните съюзници (не само европейски) се основаваха, наред с други неща, на формулата „лоялност в замяна на свободен достъп до американския пазар“. Достъп дори в ущърб на интересите на САЩ и американския бизнес. При Тръмп обаче подходът се промени - Вашингтон включи режим на строг протекционизъм. И Байдън, въпреки цялата си либерална природа, ще продължи линията на Тръмп.

„Сега Вашингтон се чувства по-уязвим, отколкото по време на Студената война. Икономиката на Съветския съюз никога не надхвърля 40% от американската. Китай вече е достигнал 70%, а останалата разлика може да се покрие за по -малко от две десетилетия. Появата на равен съперник по възможности ще направи САЩ по -малко щедри и по -меркантилни “, казва бившият португалски министър по европейските въпроси Бруно Масайес. Това означава, че търговските конфликти с Европа ще продължат.

Освен това има възможност някой „Тръмп“ определено да се върне.

„Европейците разбират, че настоящият възход на атлантизма и многостранността в американската външна политика е временен. Републиканците не подкрепят линията на Байдън във външната политика - например облекчаване на натиска върху европейците заради отношенията с Москва. И с редуването на администрациите в САЩ промените във външната политика са неизбежни. Както и поведението - всеки път, когато републиканските администрации идват на власт, щатите отново ще унижават европейците и ще вземат решения, без да поглеждат към тях“, казва Дмитрий Суслов.

И накрая, „европейците разбират, че ролята и значението на Европа във външната политика на САЩ намалява. И тук Европа е интересна за Съединените щати, на първо място, защото е готова да помогне на Америка в неевропейски посоки, например по въпроса за сдържането на Китай “, продължава Дмитрий Суслов. А европейците (с изключение на Великобритания, която вече не е съвсем Европа) не се интересуват от участие в конфликти в тези области. Франция е притеснена за Китай главно заради африканските си амбиции. Като цяло Германия е инвестирала много пари в поднебесната империя и не би искала да ги загуби. Поляците винаги са готови, но има малко смисъл и полза от тяхната готовност.

Ето защо сега САЩ изискват някаква лоялност от Европа - поне символично действие, доказващо, че Старият свят все още е с Новия. Например действия в областта на отбранителната политика. „Мащабното превъоръжаване ще сигнализира, че Европа е готова да предприеме военни действия рамо до рамо със САЩ - и ще постави под въпрос достъпа на Европа до руския петрол или китайския пазар. Ако европейските съюзници по НАТО започнат да демонстрират реални военни способности, това ще покаже на Москва и Пекин готовността на НАТО да осигури възпиране в Европа и в същото време да освободи значителна част от американските военни сили за решаване на проблеми в Индо-Тихоокеанския регион, ”Пише Андрю Михта.

Съдейки по поведението на европейските страни, Вашингтон ще чака много дълго. Европа не вижда причина да се вписва в конфликт, от който не се нуждае, за страна, която вече не е особено съюзник за нея. Европа започва да мисли преди всичко за себе си - и това също е част от човешката природа, която дори САЩ не могат да унищожат.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Ставам все по привлекателна за мъжете! Вече имам 200 буркана лютеница и 400 литра ракия!

Харесай Дунавмост във Фейсбук