Страхът от подслушване подкопава независимостта на правосъдието

Съдия Владислава Цариградска призова за незабавна институционална проверка на всички случаи, в които срещу съдии и прокурори са използвани специални разузнавателни средства. Повод за нейното искане, направено в телевизионен ефир, стана разследването „КорупцияЛийкс“, което разкри, че имената на множество магистрати са попадали в искания за подслушване и наблюдение през последните години с цел изграждане на мрежа за натиск.

Модел на страх и подчинение

Членът на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България подчерта, че разкритията на разследващите журналисти не я изненадват, но ситуацията в системата остава силно притеснителна. Тя припомни, че още в началото на 2024 година, по време на изслушването ѝ във Висшия съдебен съвет след показното убийство на Мартин Божанов - Нотариуса, е сигнализирала за същата опасност. Тогава обаче кадровиците на съдебната власт не са предприели реални действия.

"За мен няма нищо скандално в това, което излиза през последните дни и седмици благодарение на разследващите журналисти от Bird.bg и техните колеги, които обработват огромен масив от информация и я представят по достъпен за обществото начин. За мен това е по-скоро притеснително", заяви в ефира на NOVA съдия Цариградска. Тя допълни, че освен чрез специални разузнавателни средства, върху магистратите се оказва масиран натиск и чрез поръчкови прокурорски проверки или ревизии от НАП.

По думите на съдията, отказът на най-висшия орган на съдебната власт да даде институционален отговор е бил последван от координирани атаки срещу нея. "Именно в момента, в който призовах тези обстоятелства да бъдат проверени, се активираха така наречените заплахи от „Червения пират“ и други подобни действия. За мен това беше ясен знак колко значима е тази информация за поддържането на модел на страх и подчинение", припомни тя.

Разрушителният ефект върху правосъдието

Според Цариградска усещането за постоянно наблюдение и контрол от страна на властта действа разрушително върху самите основи на демокрацията. Когато високообразовани професионалисти съзнават, че телефоните им могат да бъдат подслушвани с лекота, те неизбежно започват да се съобразяват с този риск, което вреди на обективността им.

"Защото съдиите, които са високообразовани и добре познават начина, по който функционира системата, отлично разбират възможностите на този инструментариум. Когато съзнават, че с лекота могат да бъдат поставени под подобно наблюдение, те неизбежно започват да се съобразяват с този риск. А това подкопава независимостта, която е в основата на справедливото правосъдие", категорична бе Цариградска.

Поголовен контрол без реални присъди

Магистратът уточни, че тайният контрол сам по себе си е необходим инструмент в борбата срещу тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи. Проблемът в България обаче се крие в пълната липса на последващи съдебни резултати, което подсказва за съвсем други цели на подслушването.

"Аз не казвам, че съдиите не подлежат на таен контрол. Напротив. Но единствената законна цел на този таен контрол е да се разкриват и преследват извършители на престъпления. А ние виждаме поголовен контрол и нулеви резултати", акцентира съдията. Тя изрази сериозно подозрение, че реално установени престъпни дейности се прикриват умишлено, за да може съответният човек да бъде направен "подчинен пожизнено".

Цариградска завърши с апел за пълно отваряне на тези случаи при строго спазване на защитата на класифицираната информация и личния живот. Целта е да се установи дали става дума за изолирани инциденти, или за функционираща структурирана мрежа за контрол, която по думите ѝ засяга не само съдебната система, но се използва активно и спрямо политици.