Икономистът вижда риск от злоупотреба с "евтините пари" от еврозоната

България изтегли нов дълг от 3,2 милиарда евро на 15 юли 2025 година, което вдига общия размер на новопоетия дълг от началото на годината до 16,2 милиарда лева. Въпреки че лихвените условия са привлекателни заради предстоящото влизане в еврозоната, икономистът Владислав Панев предупреждава за сериозни рискове от злоупотреба с "евтините пари".

"Достъпът до лесни пари може да ни вкара в сценария на Гърция от 2008 година, ако се пристрастим към тези евтини заеми," заяви Панев в интервю за Факти.бг. "Теглим ги и ги харчим за увеличение на заплатите в държавния сектор, примерно."

Българският дълг при исторически благоприятни условия

Новоизтегленият дълг е структуриран в два транша – 10-годишни облигации за 2 милиарда евро с лихва от 3,375% и 20-годишни за 1,2 милиарда евро с лихва от 4,125%. За сравнение, румънските емисии за същия период са с около 6%, което прави българския дълг особено привлекателен за инвеститорите.

Според Панев този успех се дължи не само на одобрението за еврозоната, но и на политиката на балансирани бюджети след 2020 година. "Румънският дълг от 30% от БВП отиде на 55% и това се приема критично от инвеститорите. В България нашият дълг е вторият най-нисък в Европейския съюз," обясни икономистът.

Предупреждение за популистки харчове

От изтеглените 16,2 милиарда лева нов дълг само около 6 милиарда ще отидат за покриване на стари задължения. Останалата част е предназначена за капитализиране на губещи държавни компании като Българския енергиен холдинг и Банката за развитие, както и за по-високи социални разходи.

"На правителството като нищо ще му хареса това да тегли дълг, защото то иска да си купува 'народната любов' през хвърляне на пари от хеликоптера," предупреди Панев. Той припомни примера на Румъния, където дефицитът достигна 9,3% заради раздаването на пари преди избори.

Еврозоната – възможности и заплахи

Икономистът подчерта, че влизането в еврозоната е "по-скоро технически въпрос" и не е "антикорупционна мярка". "Еврозоната е един вид улеснение за бизнеса, за гражданите, което може да действа стимулиращо на инвестициите, но не е задължително, че това ще се случи," каза той.

Особено притеснение за Панев буди фактът, че след влизането в еврозоната няма да важи стриктното изискване за 3% дефицит, което може да насърчи безконтролните харчове. "В момента ние влизаме в едно менгеме, защото обичаме да харчим, но в същото време и от НАТО се иска увеличение на разходите за отбрана с още 1 или 2% от БВП," обясни той.

Заплахи от митата на Тръмп

Панев коментира и потенциалното въздействие от заплашваните 30% мита от американския президент Тръмп. Въпреки че България не търгува директно много със САЩ, икономистът предупреди за "ефекта на пеперудата" – германското автомобилостроене може да пострада, което ще засегне и българските заводи за авточасти.

"Ще има някакъв времеви порядък от 'ефекта на пеперудата'. И ще стане – 'де го чукаш, де се пука'," коментира Панев възможните последици за българската икономика.