САЩ нанесоха въздушни удари в Сирия и Ирак в отговор на убийството на трима американски войници при атака с дрон в Йордания

Близо 90 са били техните цели. Какво цели с това Америка, какво цели САЩ? Какво може да се очаква след тези удари в Сирия и Ирак? По темата говори професор Владимир Чуков по радио Фокус.

- Да, това, което ние наблюдавахме снощи, всъщност не е неочаквано, дори президента Байдън заяви, че след убийството на тримата американски войници от дрон, изстрелян на от иракска проиранска групировка, няма как САЩ да не отвърнат. И нека да отбележим – една седмица бях оценявани какви са възможностите. Имаше през тази седмица доста активности: ако щете политически, ако щете чисто оперативно-тактически. И всъщност това, което беше анонсирано, е, че отговорът няма да бъде еднократен, той ще бъде на етапи и ще има няколко стъпки, които САЩ ще покажат в своята решимост. И първата е това, което ние наблюдавахме с ударите по тези 7 позиции, респективно това са някъде около 80 цели, със 125 ракети, които между другото лично мен ме впечатлиха с една много интересна операция, имам предвид начин на нанасянето на ударите, с участието на такива стратегически бомбардировачи, като B-1, които показват наистина огромните възможност на САЩ във въздушно пространство над този регион. Защо го казвам това? Просто защото излязоха детайли, където паралелно с нанасянето на тези удари продължават ударите срещу позиции на хутите в Йемен. Само че например ако срещу хутите в Йемен се използват самолети, които са излитащи от Катар – знаете между другото, че централното командването на САЩ се намира в "Ал Удеид“, това е може би най-голямата американска база Катар – с помощта на британски самолети, които излитат от тяхната ВВС база в Кипър, то тука в Сирия и Ирак е изцяло самостоятелна операция. Самолетите, които са нанесли удари, са излетели от САЩ, от бази на територията на САЩ, като те са били подпомогнати от летящи танкери за зареждане във въздуха, излитащи от британска територия. Т.е. с един полет практически е направено всичко това, което ние сега в момента коментираме. Наистина това са ако погледнем и позициите, по които са нанесени ударите, те са 7 и всичките са на сирийско-иракската граница, най-вече съсредоточени в този вторичен КПП, който след изтласкването на "Ислямска държава“ беше създадена от Башар Асад и от иракска страна, това е Ал /…/ и Абу Камал но също така и в Дейр ез-Зор, в Меядин, което е всъщност последната столица на "Ислямска държава“ преди бъде превзета от сирийско-иранските войски. Така че виждаме точно огневата позиция на тези проирански милиции, които в момента изстрелват или продължава също да обстрелват американски цели в Близкия изток. Нека само да спомена: някъде около 150 са атаките срещу американски цели в Сирия и в Ирак след 7 октомври, когато беше нападението на "Хамас“ също Израел.

Байдън ще спре ли дотук или би могъл да удари и Иран? Има ли такава опасност?

Не, за Иран не става въпрос. Това е много ясно. Самия Иран, имам предвид иранска територия, не вярвам да се стигне дотам, въпреки че някои републиканци искат, биха желали това да стане, като в лоното на Републиканската партия ние виждаме едно разцепление, има такива, които наистина желаят това да се случи, а някои, които са по-близки до Тръмп, сенатори и конгресмени казват: "Не, трябва да съсредоточим върху онези цели, откъдето са дошли тези ракети“. Вероятно може би ще има последващи удари, но те ще бъдат отново според мен срещу цели, които са милиции, които са подведомствени, които се командват от Исмаил Каани, който е шефът на бригадата "Ал Кудс“ към Корпуса на революционните гвардейци на Иран. Между другото тази седмица беше достатъчна Иран да изтегли генералитета си от Сирия, както дори и представители от средния ешелон офицери, което пък веднага дойде като критика срещу Байдън от страна на републиканците, които казват, които го обвиняват, че той е предупредил Иран за следващите свои действия. Оттук насетне ние ще видим точно какво ще се случи.

Може ли тези удари от американска страна да повлияят на хусите и да ги активизират още повече?

Страх ми е, че конфликта в Йемен някакви си започна да придобива собствена инерция, собствен потенциал такъв, какъвто беше от 2015 до миналата година, по-миналата година, когато беше подписано споразумението за прекратяване на огъня между йеменското правителство, което е така нека да кажем близко до Саудитска Арабия, и йеменските бунтовници. Виждаме че Саудитска Арабия в момента, въпреки ескалацията на напрежението е заела едно много, много внимателна позиция, по-скоро тези, които навиват масло в огъня или по-скоро които искат отново да се възстановят тези битки, тези борби, са силите, които са близки до Обединените арабски емирства. В Аден по принцип присъстват както представителите на т.нар. Президентски съвет, който е всъщност наследник на /.../, който се признава от международната общност, включително в България, за легитимно йеменско правителство, така и Преходния съвет, който е този, който апелира за отново възстановяването на разделението на Йемен на две части, и чиито съвет е много по-близо до Обединените арабски емирства. Там има една бих казал не дотам синхронна позиция между двата съюзника Риад и Абу Даби. Но си мисля, че начинът, по който се развиват действията в Йемен подбуждат или по-скоро навяват на мисълта, че може да има някаква частично възстановяване на тоя напрежение, което за съжаление го наблюдавахме през годините, но все пак след като Риад, след като Саудитска Арабия не е тази, която е водещата, не е генераторът, а това е голямата държава там, мисля си, че все пак ще се намерят някакви пресечни точки, така че да има някакво затишие. Но Йемен си остава собствена точка на напрежение.