А сега накъде?

Приятели, дезертьори, мигранти, емигранти, хора с големи мечти, хора, чиято държава не ви разбира и не ви подкрепя – сега къде ще отидете?

Илюзията за рая на запад се разби на парчета, превърна се в адска действителност и изглежда, че няма път назад, пише Милена Янинска/Lentata.com

Европа вече не е богатата ни леля, която отваря дома си с вкусни сладки и винаги приготвени джобни за нейните немили-недраги далечни родственици.

Европа я изнасилиха, пребиха и обраха... И ще продължават. Там вече не е безопасно. Там е живото-застрашаващо.

А това е повече от трагедия за нас, защото жадувахме съюза не заради общи ценности, идеали или потребност от принадлежност към циливизацията, не защото имахме желание да ги догоним и прекроим емоционалните и интелектуалните си граници... И културните, и културните... А защото копнеехме за спасителния запад, както лястовиче за майка си. С отворени човки, гладни очи, и настоятелност присъща само на някой, комуто всички са длъжни... да го нахранят. Защото не може сам.

Лястовиче.

Искахме добрата стара Европа да ни приюти под крилото си, да ни пуска в човката насекоми и червейчета, и да ни пази от бури и грабливи птици.

И в интерес на истината – известно време беше така. Който пожела, дезертира (чувствителните да го четат като – „емигрира“) и получи своята по-висока заплата, своите социални помощи, своя свят, който се грижи за малките и слабите.

Днес Европа е старица, която не се държи на краката си. И има нужда от своите попораснали (поне би-следвало вече да са попораснали) лястовичета, за да я подкрепят, да я повдигнат малко. Но това няма да сме ние, нали?

Ние предадохме (И предаваме!) собствената си страна!

Ние се отрекохме от нея и от националността си, заради 300 евро повече в портфейлите. Оставихме я на произвола на мародери и маро-цигани и сменихме паспортите и акцентите си. И днес няма да помогнем на Европа по две причини. Първо, защото сме разстроени и гневни, че тя повече не може да помага на нас и второ защото не можем.

След всички обвинения, в наша защита мога да кажа само, че толкова си можем.

Но пак ще ви попитам – къде ще дезертирате сега?

Виждам молещи човки, обърнати към Путин, но не се лъжете недоносени птички – няма да има руски червейчета за вас. Нищо руско няма да има за вас. Канада и Щатите се опитват да ограничат дори екскурзиите за нас, а на останалите места изглежда трудно. Я за живеене, я за работене...

Никой не ви иска, никъде не сте добре дошли.

Родината ви само ще ви приеме обрано. И то по задължение.