Историк разказва за забавленията в средновековна България

Средновековните българи са били много по-близки до съвременния човек, отколкото предполагаме, споделяйки страст към настолните игри, спорта и алкохола. Детайли от ежедневието и свободното време през епохата разкрива историкът Веселин Асенов в интервю за БГНЕС по повод своята книга „Грях и забавление в средновековна България“. Според неговите изследвания християнската институция е гледала с дълбоко подозрение на голяма част от тези занимания, заклеймявайки ги като греховни.

Забранени игри и хазарт

Сведенията за живота на предците ни идват както от писмени документи, така и от археологически разкопки. Те показват ясна граница между позволеното и неодобреното от духовната власт.

„След покръстването редица езически игри, ритуали, песни и танци вече не са били допустими. Но други забавления – като шах, табла, ашици и дама – продължават да съществуват, макар често да са били на ръба на допустимото“, обяснява Асенов.

Особено остра е била реакцията срещу залаганията. „Хазартът е бил разглеждан като нарушение на християнските предписания. Смятало се е, че обогатявайки се от лошия късмет на противника, човек придобива нещо, което не му принадлежи, а това е нарушение на заповедта „Не кради“, допълва историкът.

Неодобрение е имало дори към наглед безобидни занимания като шаха. „Шахът също е бил смятан за грях, защото идва от Изтока. Църквата се е стремяла да го принизи като нещо ненужно за истинския християнин. Дори прекаленото шегуване и силният смях са били осъждани като поведение, което не подхожда на един достоен човек“, посочва изследователят.

Развлеченията на различните класи

Според Асенов основната разлика между аристокрацията и обикновените хора е била предимно в мащаба на развлеченията. Настолните игри като дама и ашици са били еднакво популярни сред всички прослойки.

„Богаташките пиршества не могат да се сравняват с живота на простолюдието. За бедните ловът е средство за препитание, а за аристокрацията – удоволствие“, отбелязва той.

Консумацията на спиртни напитки също е била широко застъпена. „Пиенето на алкохол не е забавление, а удоволствие. По всичко личи от изворите, че българинът още от ранното Средновековие е бил страстен почитател на чашката.“

Спортните активности като борба, конна езда и стрелба са били неразделна част от бита, подобно на тенденциите в Западна Европа. Разликата е в липсата на мащабни зрелища. „По нашите земи няма сведения за рицарски турнири от типа на тези в Западна Европа. Появяват се само отделни свидетелства за западно влияние към края на XIV век, но такива зрелищни турнири не са се провеждали“, категоричен е Асенов.

Литература и детски играчки

Един по-малко познат аспект от свободното време на елита е било четенето. Към XIV век литературата става популярно занимание сред знатните родове, макар около 95 процента от обществото да е оставало неграмотно.

Археолозите са открили доказателства и за игрите на най-малките. „Откриваме костени и метални фигурки, ашици, дори глинени дрънкалки. Една от тях е намерена край Одърци – глинено яйце с топче вътре, което при разклащане издава звук и успокоява малките деца“, разказва историкът.

Изданието цели да събере на едно място разпръснатите до момента данни. „Искам да създам база от извори, върху която моите колеги да стъпят и да продължат изследванията в тази сравнително слабо разработена, но изключително интересна област“, завършва Веселин Асенов.