Финансирането на потребление със заеми източва българската икономика

България е напът да повтори опасния икономически сценарий на Румъния, която в момента се намира в стагфлация и не може да формира стабилно правителство заради грешна финансова политика. Това алармира изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) д-р Боян Митракиев в ефира на предаването "Денят ON AIR" по телевизия "Bulgaria ON AIR". По думите му, страната ни е започнала да финансира текущото потребление с дългове, което е довело до сериозен финансов колапс през последните две-три години.

Митракиев подчерта, че държавата взема милиарди евро заеми, които се раздават под формата на доходи и се изразходват за стоки, произведени в Китай и Турция, като по този начин средствата изтичат извън българската икономика. Според него този "криворазбран кейнсиански експеримент" е фалирал напълно и спешно трябва да се предприемат мерки, преди инфлацията да достигне нива от десет процента, които биха взривили обществото.

Капиталовите разходи и блокираните инфраструктурни обекти

По повод влизането на Бюджет 2026 в Народното събрание, изпълнителният директор на КРИБ обясни, че народните представители се опитват да намерят начин да спестят средства от капиталовите разходи чрез обсъждане на проектите един по един. Според Министерството на финансите обаче повечето обекти вече са в напреднал стадий на изпълнение или зависят от европейски средства, което прави значителните икономии трудно постижими.

"Над три четвърти от разходите на българския бюджет вече са социални плащания и заплати. Не можем обаче да останем изцяло без инвестиции", коментира Боян Митракиев. Той даде за пример десетилетното забавяне на ключови обекти като автомагистрала "Хемус", трасето Ботевград – Видин и Кресненското дефиле, където процедурите се бавят с години заради екологични оценки. Представителят на бизнеса допълни, че западните партньори оказват сериозен натиск върху страната по отношение на транспортната свързаност, поради което е нормално поне една четвърт от бюджета да бъде насочена към инвестиции.

Дефицитът генерира инфлация

От КРИБ настояват за излизане на страната към балансиран бюджет, тъй като заложената граница от три процента бюджетен дефицит не означава финансова стабилност. "Хората трябва да запомнят, че докато слушат за бюджетен дефицит, това автоматично означава увеличена инфлация", категоричен бе Митракиев. Той посочи, че модерното общество не може да функционира нормално при десет процента инфлация и тя може да бъде овладяна единствено чрез ограничаване на растежа на парите и повишаване на производството на продукти и услуги.

Бизнесът разкритикува практиката държавата да взема заеми под предлог, че прави инвестиции, и призова част от инфраструктурните обекти, като топлофикации, пътища, летища и пристанища, да бъдат прехвърлени на концесия към частния сектор, който знае как да ги управлява ефективно и на печалба.

Безумното вдигане на осигуровки в средата на годината

Като изключително сериозен проблем за предвидимостта в икономиката бе посочено предложението за повишаване на осигурителните прагове в средата на годината, обсъждано в Бюджетната комисия. По думите на Боян Митракиев това е "абсолютно безумно", тъй като личните бюджети на гражданите и годишните планове на компаниите вече са одобрени на международно ниво. Подобна липса на предвидимост вече е довела до изнасянето на голям научно-развоен център от страната, а тенденцията за изтичане на капитали от България се засилва.

От работодателската организация призоваха да не се индексират заплатите на държавните служители в бюджетната сфера, чиито доходи надхвърлят максималния осигурителен доход, като ресурсът се насочи към най-ниско платените кадри с възнаграждения около 1000 лева. КРИБ подкрепя рамката на бюджета под условие, че до края на годината ще се премине към по-смели реформи, включително въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие в поне два режима на министерство, за да се стимулират инвестициите.