Служебният кабинет сключи 10-годишно споразумение за сигурност с Киев

България и Украйна ще си сътрудничат в производството на безпилотни летателни апарати като част от историческо 10-годишно споразумение за сигурност. Документът бе подписан в понеделник в Киев от служебния министър-председател Андрей Гюров и украинския президент Володимир Зеленски. Визитата на българската делегация, в която се включиха петима министри, се проведе без предварително обявяване от съображения за сигурност.

Геополитическият ход на правителството и последствията за българската отбранителна индустрия бяха анализирани в ефира на bTV от журналиста Чавдар Стефанов и проф. Валерий Тодоров.

10-годишен ангажимент и отбранителна индустрия

Подписаният в Киев документ формализира дългосрочната подкрепа на София за отбранителните способности на Украйна. Експертите обърнаха специално внимание на факта, че споразумението е било отлагано няколко пъти през последните години.

"Споразумението, което Гюров подписа със Зеленски в сферата на сигурността, бе отложено. То трябваше да бъде подписано още през 2023 г.", припомни проф. Валерий Тодоров. Той посочи, че макар служебният премиер да има пълните правомощия да сключи подобен пакт, времето на подписване неизбежно носи политически знак преди предстоящите избори.

Журналистът Чавдар Стефанов бе категоричен, че стъпката затвърждава евроатлантическата ориентация на страната. "Бих казал, че това е една постоянна политика на България в подкрепа на Украйна, в нейната борба за независимост. Когато предното служебно правителство трябваше да подпише този документ, то не го направи и каза, че парламентът трябва да реши. Парламентът обаче отсече - това е работа на правителството", обясни Стефанов. Според него България заема своето естествено място сред държавите, гарантиращи сигурността в Европа, докато страни като Унгария и Словакия остават изолирани от процеса.

Един от най-важните акценти в споразумението е съвместната работа във военнопромишления комплекс. "Доколкото разбирам, има акцент дроновете да се произвеждат и на българска територия. Има се предвид, че тази продукция ще отиде и за европейския пазар. Явно се разчита на наши мощности - ние имаме такъв ресурс, разбира се след съответната реконструкция", допълни проф. Тодоров.

Съдбата на реакторите от АЕЦ "Белене"

Освен отбраната, ключова тема на двустранните разговори е била и енергетиката. Украинската страна официално е потвърдила пред Андрей Гюров, че запазва сериозен интерес към закупуването на оборудването от нереализираната АЕЦ "Белене".

"Темите на посещението на българската делегация в Украйна са много важни - тук става дума и за газов коридор, и за реакторите. Българската страна обаче все още не е определила окончателните си позиции", коментира проф. Тодоров, намеквайки, че финалното решение за продажбата на ядреното оборудване вероятно ще бъде оставено на следващия редовен парламент.

Българският език и култура в Украйна

Анализаторите отличиха и присъствието на министъра на образованието в делегацията като ясен сигнал за защита на българското малцинство в Украйна. По време на визитата е договорено изпращането на наши учители в историческата Болградска гимназия "Г. С. Раковски".

Този акт бе определен като критично важен на фона на историческите колебания в отношението към малцинствата в Украйна. Според експертите, директният ангажимент на държавата към населението в ивицата от Кишинев до Одеса е гаранция, че културните и езиковите права на българите там ще бъдат защитени въпреки продължаващия военен конфликт.