"Преди малко потърсих снимки в интернет за пенсионери.

За български пенсионери. Направо останах потресена.Нямаше снимка, която да беше оптимистична. Хора с угаснали погледи, озлобени или отчаяни, със стари дрехи и обувки, броящи стотинките си.

Живите мъртви, така бих ги озаглавила. Ужасно е, че хората, които са работили, които са ни отгледали, възпитали, учили, обслужвали и помагали, сега са в това положение – на доизживяване. Нямащи средства за нормален живот. Обвинявани, че изяждат бюджета. Вторачени в дребни битови свади, защото не могат да си позволят дори елементарни неща.

За българските пенсионери няма екскурзии в чужбина, няма нови дрехи и обувки, няма достоен живот. Освен за тези, имащи късмета да имат странични доходи.

Още по-страшното – децата и внуците на повечето не са до тях, а в чужбина, за да оцелеят, внуците им дори не знаят български и ги виждат само по скайп.

Или ако са в България, пенсионерите разчитат на тях за допълване на мизерните си доходи, но унижението не може да се скрие. Да работиш цял живот, да внасяш пари за осигуровки, а държавата да се държи с теб като с просяк.

Едно общество какво е, си личи най-добре по отношението към децата и пенсионерите.Децата ги делим, умират заради липса на пари за лечение в чужбина, за някои има детски, за други няма, детските стоки са най-скъпите. А те са бъдещето….Пенсионерите сме ги обрекли….те са ни миналото, наследството…..

Нация, която постъпва по подобен начин, сама се обрича на унищожение.

И въпросът не е само в държавата.

Въпросът е в нашето отношение към тях. Оправдания винаги има. Утре е Денят на възрастните хора, на пенсионера. Поне да се замислим. Това е нашето бъдеще – ако не доживеем до пенсия, поне възрастни ще бъдем, надявам се. И да им отдадем поне почит и уважение – не заради годините, а заради това, което са направили за всички нас, защото всяко поколение стъпва върху изграденото от предишните."

Елена Гунчева