Всяко второ дете у нас е жертва на насилие. Това показва проучване на УНИЦЕФ

 47% от децата у нас са преживели някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Най-често срещано, оказва се, е емоционалното насилие, следвано от физическото, информира БНТ. С по-нисък процент са сексуалното насилие и неглижирането. Всяко трето дете посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

Спасителен пояс - това виждат част от настанените в единствения център с фокус върху деца, жертви на насилие в столицата. В момента там има 4 деца, но броят им постоянно се променя. Най-тежка била ситуацията през октомври и ноември миналата година.

"Идват доста неспокойни, изпадат в криза, т.е. те идват травмирани. Нашата работа е да помогнем на въпросното дете да преодолее травмата", разкри Любомира Младенова, ръководител на кризисен център с приоритет "Деца, пострадали от насилие".

За децата центърът е островче на спокойствие и лъч надежда, че светът крие и по нещо добро.

"Не си позволяваме да сближаваме прекалено много отношенията си с децата, за да бъде максимално по-ефективни и да бъдем в интерес на самото дете", уточни Любомира Младенова.

А най-добре се чувстват, когато историята на детето се развие благоприятно. Проучване на УНИЦЕФ показва, че 13 процента от децата у нас се срещат с насилието под една или друга форма - сексуално, физическо, емоционално, и то едновременно. Затова и според тях ранното установяване на проблема е изключително важно.

"Всяко премълчано насилие води до още по-големи травми, тогава когато е невидимо то се разраства. Когато го правим видимо чрез медиите чрез историите, чрез данните, които оповестяваме тогава можем да си признаем проблема, за да вървим и към неговото решаване", допълни Ивайло Спасов, експерт "Комуникации за социална промяна".

Според проучването толерантността към насилието у нас е голяма. А само констатирането на тревожните данни няма да реши проблема.

"Какво всъщност означава насилието, какви са неговите последици за цялото ни общество. Това е и една от основните препоръки, както на изследването, така и на УНИЦЕФ, че за да се намери решение - всъщност хората трябва да седят на една маса. Никой не трябва да бъде изключен, нито родителите, които се радваме днес,че имахме и такива, нито институциите", обясни Дани Колева, програмен директор "Закрила на детето", УНИЦЕФ България.

Нито децата, които несъмнено имат какво да кажат. А гласът им трябва да бъде чут.