Над 150 украински бежанци намериха убежище в Свищов и получиха безплатен подслон и храна

130 от тях са настанени в две общински бази, а останалите са в общежитие на Стопанската академия. Родителите и децата са основно бесарабски българи, пристигнали с автобуси през Дуранкулак и Дунав мост при Русе.

През Румъния в Свищов може да се влезе и с ферибота Свищов-Зимнич, но на граничния пункт няма наплив от бежанци. Свищов прие украинските граждани по молба на украинския депутат и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе, който организира транспорта на бежанците.

В Свищов бежанците вече посещават курсове за деца и възрастни по български език, организирани от общинските власти, предаде БНР.

Ускорен курс с базови познания по български език обхваща 14 теми. Целта е, започвайки новия си живот в България, те да могат по-лесно да се приобщят, да си напазаруват, да проведат разговор с бъдещия си работодател, обяснява учителката по български език на украинците Галя Рошелова.

„С украинците, които са в Свищов, ще работим всеки ден, без събота и неделя, по два часа. Подготвила съм един учебник за чужденци, който започва с елементарната тема запознанство, следва темата за семейството, за дома, пазаруване, комуникация с други гости, работа“.

Започва се с азбуката, а кой докъде ще продължи, решава сам, коментира Рошелова.

„С надеждата и вярата в това, че те, когато започнат вече, като се интегрират в българското общество, ще допълват своите знания. В езиковата среда ще бъде по-лесно за тях по нататък“.

Най-нетърпеливи са бесарабските българи. Мария Нейкова от пет дни е в Свищов, търсейки закрила от войната. Младата жена е сред първите ученички, записали се за безплатния ускорен курс по български език, за да си припомни езика, който е учила като дете и да започне новия си живот в България:

„Аз съм българка на Украйна. В училище също изучавахме български, но много вече съм забравила, беше отдавна. Искаме да познаваме езика по-хубаво, да можем да разговаряме без проблеми, да комуникираме с хората, да се разбираме. Искаме да се опознаем и да пробваме тук да се устроим. Много ни харесва България. Много ни е родно“.

Виктор и Женя са брат и сестра. Дошли са в Свищов със семействата и децата си, нямат увереността как и къде ще продължат живота си, но също седнаха на чина да учат езика на предците си.

„Ние сме от бесарабските българи. Децата ги докарах тук. Малко по да се разбираме, да приказвам, както вие го говорите. Мисля, все още не зная какво да правим. Все още гледаме. Ще видим. Неизвестно е“, споделя Виктор.

Над 50 са украинските деца бежанци в Свищов, на които им предстои след като родителите получат статут на бежанци или хуманитарна закрила, да бъдат записани в детски градини и училища. С децата също започнаха занятия по български език. Водят се в общинския център за обществена подкрепа, разказва Искра Гайдарова.

„Децата са от 5 до 15-годишни. Като се запознах, разбрах, че има и две-три деца, които говорят български, от български семейства са. Те са много приятни деца, умни са. На руски, на български говорим. Да можем да ги подготвим да влязат и в класни стаи“.

Децата бързо усвояват нови знания в ежедневните двучасови уроци по български език и са нетърпеливи отново да влязат в класните стаи и да намерят нови приятели.

„Глеб, на 8 години съм. Уча в село Заря. Искам тук да науча български, всичкия да го науча. Искам на училище да ходя“.

„Казвам се Лера, на 14 години съм. От Одеска област съм, в нашето село на Бесарабия всички знаят български език. Искам да науча български език, да го говоря и да уча тук“.

„Казвам се Даша, на 10 години съм. Аз съм от град Николаев. Любимият ми предмет е украинска литература“.

„Аз съм Артьом и съм на 6 години. Мога да говоря малко, на руски ми е по-лесно“.

Езиковите курсове за украинските бежанци ще продължат, колкото е необходимо, за да се помогне на хората, декларира заместник-кметът на Свищов Анелия Димитрова.

„Надявам се, че сме направили добра организация с цел да социализираме украинците, които са настанени на територията на община Свищов, за да могат да придобият базови познания по български език. Целта е те лесно да се адаптират към нашите условия за живот, да могат да влязат децата и учениците в детските градини и в училищата, да могат възрастните да водят самостоятелен начин на живот. Да се справят“.

Все още няма голямо предлагане от работодатели на работни места за бежанците в Свищов, но не са и много тези от тях, които са успели да уредят хуманитарния си статут.