ЕС удря технологичните гиганти с 3% данък
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Брюксел орязва проектобюджета с 204 милиарда евро
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща представи в събота в Брюксел план за облагане с 3% годишен данък на най-големите дигитални компании в света и съкращаване на бъдещия бюджет на Европейския съюз с 204 милиарда евро, съобщават от АФП и БГНЕС. Новата финансова рамка цели да преодолее острите разногласия между 27-те държави членки за дългосрочното финансиране на блока за периода 2028 - 2034 година и да осигури сделка още до края на декември.
Кой ще плаща новия дигитален налог
Предложеният проект предвижда директно облагане на технологичните корпорации, които реализират годишен оборот от дигитални дейности в рамките на ЕС от поне 50 милиона евро и имат глобален оборот над 750 милиона евро. Според документите, предоставени от Европейския съвет, тези компании ще дължат "годишна вноска, равняваща се на 3% от годишния нетен оборот от онлайн реклама, услуги за дигитално посредничество и данни, генерирани от потребителите".
Новият налог заменя планираната по-рано от Европейската комисия корпоративна такса за големите предприятия. Очаква се мярката да предизвика остра реакция от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, чиято администрация през последните години реагира остро срещу европейските глоби и регулации за съдържанието и конкуренцията, налагани на технологичния сектор.
"Този данък по никакъв начин не е насочен срещу конкретна компания или държава", заяви Антониу Коща на пресконференция в Брюксел.
Освен дигиталните гиганти, планът на Съвета прицелва и други източници на свежи пари за европейската хазна. Проектът залага налог върху електронните отпадъци и по-високи данъци върху тютюневите изделия. По думите на Коща Брюксел ще проучи възможността за облагане на криптоактивите, както и за събиране на приходи от търгове за радиочестотния спектър. Според разчетите на Съвета всички тези собствени ресурси могат да вкарват в бюджета на ЕС около 60 милиарда евро всяка година.
Спор за стотици милиарди евро
Търсенето на нови собствени приходи върви ръка за ръка със сериозно свиване на планираните разходи, за да се балансират националните вноски на страните членки. Първоначалният проект на Европейската комисия от миналата година залагаше седемгодишен бюджет от два трилиона евро за периода 2028 - 2034 година - сума, която част от столиците критикуваха като прекалено тежка.
Германия настоява за сериозни съкращения и критикува дори преработения вариант от миналия месец, с който Комисията намали проектобюджета със 140 милиарда евро. Сегашното предложение на Антониу Коща отива още по-далеч и орязва първоначалния план с общо 204 милиарда евро, което се равнява на 224 милиарда долара.
"Вярвам, че това предложение може да ни доближи до окончателно споразумение", коментира Коща в Брюксел.
Амбицията на председателя на Европейския съвет е лидерите да стигнат до сделка през декември, а първият сблъсък по текстовете предстои още следващата седмица по време на многочасови разговори на върха в Брюксел. Опасенията в европейските институции са, че всяко забавяне ще изтласка преговорите в напрегнатата изборна 2027 година, когато евентуални победи на евроскептици във Франция и други държави могат да блокират постигането на компромис.
Бунт от всички страни
Новата финансова рамка вече среща съпротива както от Европейския парламент, с който държавите тепърва трябва да преговарят, така и от отделните лагери сред самите страни членки. Ключовият законодател по бюджетните въпроси Зигфрид Мурешан отхвърли идеята за орязване на парите.
"Предложението на президента Коща е просто неприемливо. Съветът е фиксиран върху съкращенията, когато Европа се нуждае от амбиция и ресурси, за да се справи с нарастващите си предизвикателства", предупреди Мурешан.
На обратния полюс са Германия и още пет от така наречените пестеливи държави в ЕС, сред които и Швеция. Те настояват за още по-голямо свиване на разходите.
"Все още сме далеч от компромис. Бюджетът все още е твърде голям", написа шведската министърка по европейските въпроси Джесика Розенкранц в социалната мрежа X веднага след представянето на проекта.
Между двата крайни лагера стоят Франция и голяма коалиция от Източна и Южна Европа, в която попадат и интересите на земеделските региони. Като втора по големина икономика в блока и нетен донор в общия бюджет, Париж настоява Съюзът да разполага с достатъчно средства за нарастващите си предизвикателства. Същевременно 17 държави от Централна, Източна и Южна Европа, обединени в групата "Приятели на сближаването", искат по-голямо финансиране в подкрепа на селското стопанство.























