Светът се готви за екстремни бедствия

Настоящото явление Ел Ниньо се очертава като най-силното в историята на метеорологичните наблюдения, като прогнозите на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF) показват безпрецедентна за последните 30 години интензивност, съобщават от АФП. Водещият експерт Тим Стокдейл предупреждава, че се очаква явлението да счупи всички досегашни рекорди при пика си между ноември и февруари, след като Световната метеорологична организация потвърди очаквано засилване на феномена в периода юли-септември 2026 г., заявявайки: „Напълно основателно е да се каже, че никога досега не сме разполагали с прогноза за Ел Ниньо, която да показва толкова голяма сила и толкова единодушни резултати във всички модели“.

В подкрепа на тези очаквания, компютърни модели прогнозират интензивност на явлението, надминаваща всяко друго събитие, регистрирано от 1950 г. насам. Майкъл Типет, учен по атмосферата в Колумбийския университет, определи настоящите прогнози като „почти безпрецедентни“.

Ел Ниньо представлява периодично затопляне на повърхностните води в централната и източната екваториална част на Тихия океан, което води до глобални промени в атмосферната циркулация, ветровете и моделите на валежите. Явлението обикновено се появява на всеки две до седем години и продължава между девет и дванадесет месеца, като последиците му варират драстично в зависимост от региона – от продължителни суши до катастрофални наводнения.

Глобални рискове и климатичен контекст

Според експертите, съчетаването на Ел Ниньо с антропогенното изменение на климата създава опасна синергия. Предишната проява на феномена допринесе 2023 г. да бъде втората най-гореща година в историята, а 2024 г. се утвърди като най-топлата, регистрирана досега. Американската метеорологична служба (NWS), ръководена от Кен Греъм, още миналия месец предупреди за развитието на явлението и неговия потенциал да достигне историческа сила.

В отговор на тези прогнози, хуманитарните структури на ООН, включително Световната продоволствена програма (WFP) с временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор Карл Скау, отправиха апел за спешно финансиране на превантивни мерки. Организацията по прехрана и земеделие (FAO), ръководена от Ку Донгю, и Международният фонд за селскостопанско развитие (IFAD) с президент Алваро Ларио, също следят ситуацията, тъй като селскостопанските сектори в редица държави са под директна заплаха.

Регионални последици

В Индия земеделските власти вече разработват извънредни планове за подпомагане на фермерите, тъй като Ел Ниньо може да потисне мусоните, лишавайки региона от жизненоважни валежи. Подобни рискове от засушавания, горещи вълни и горски пожари се наблюдават в Австралия и северните части на Бразилия, където се увеличава опасността за екосистемите в Амазония.

В контраст, западните брегове на Южна Америка – конкретно Перу и Еквадор – често се сблъскват с проливни дъждове и свлачища при силен Ел Ниньо. В Африка влиянието е неравномерно: докато районът на Африканския рог може да очаква по-обилни валежи, големи части от Южна, Западна и Централна Африка са изправени пред риск от по-сухи от нормалното условия, което допълнително застрашава продоволствената сигурност.