Изследване в "Science" преобръща теориите за навигацията

Гълъбите се ориентират по време на полет с помощта на черния си дроб, показва ново изследване на германски учени от института "Макс Планк" и Университета в Бон, публикувано днес, 31 май, в престижното научно списание "Science". Световната информационна агенция "Асошиейтед Прес" съобщава, че откритието преобръща десетилетните научни спорове за това как точно функционира биологичният компас на птиците. Изследователите са открили силен магнитен сигнал в специализирани клетки, които съхраняват желязо, разположени изненадващо в коремния орган на животните.

Тайната на железните клетки

Учените дълго време търсеха отговора на въпроса как птиците изминават стотици километри, за да се завърнат у дома. Досега водещите теории се въртяха около очите, клюна или вътрешното ухо. Германските изследователи обаче се натъкват на неочаквана следа в черния дроб.

Там се намират специфични имунни клетки, които разграждат остарелите червени кръвни телца и натрупват желязо. Тези клетки действат като микроскопични магнитни сензори. Те са разположени в непосредствена близост до нервните влакна, които изпращат сигналите за посока директно към мозъка на птицата.

Експериментът с изгубената посока

За да докажат своята теория, специалистите провеждат ключов експеримент, с който временно блокират действието на тези богати на желязо клетки при група гълъби. Резултатът е поразителен – птиците моментално изгубват своята вродена ориентация и не успяват да намерят пътя към дома.

"Те просто не можеха да се ориентират", сподели Кристиан Курц от Университета в Бон.

Според ръководителя на изследването Мартин Викелски от Института "Макс Планк" за поведение на животните, това разкритие запълва огромна празнота в биологията.

"Магнитното ориентиране е загадка вече почти 100 години", допълва Мартин Викелски.

Скептицизъм в научните среди

Въпреки революционния характер на проучването, външни експерти призовават към умереност и допълнителни анализи. Магнитночувствителни клетки вече са засичани и в други части на тялото, включително в далака и клюна. Това предполага, че птиците най-вероятно разчитат на сложна система от няколко паралелни механизма, а не само на един единствен вграден орган.