Част от кандидат-студентите за влизане в Софийския университет показаха слаби познания по история и български език и сътвориха нови „бисери” по време на последната изпитна кампания.

Цар Петър бил съвсем различен от баща си – бил тих и спокоен, сиреч позволявал да му се качват на главата. На такова умотворение се натъкнали проверяващите на тазгодишния изпит по история в Алма матер. На него кандидат-студентите трябваше да избират между две теми – „Църковно национално движение през епохата на Възраждането’’ и „Залезът на ранносредновековното българско царство (927-1018). Като цяло тазгодишният випуск не се е представил по-зле от предшествениците си. Даже напротив, забелязва се подобрение, особено при най-добрите разработки. Това коментира пред „Монитор” проф. Искра Баева, която е сред проверителите на изпита. Правописните грешки са по-малко и все повече младежи пишат на чист български език, добави още тя.

Въпреки това обаче в работите не липсват „бисери”, които се открояват не толкова с фактологични грешки, колкото с лош изказ.

За цар Петър младежите написали още, че по негово време имало „възродителна” политика. Друг кандидат-студент пък съчинил абсурдната мисъл, че „падането на българското царство е резултат от фаталното за него съвпадение между разцвет и упадък”. Според друг абитуриент пък българската култура бележила страхотен падеж а историята на страната ни е на приливи и отливи. Поп Богомил пък бил наречен „учредник” на богомилството”.

Проверяващите прочели още, че цар Симеон лишил първородния си син Михаил от престола заради религиозните му и други предпочитания.

За цар Самуил кандидатите написали, че се легитимирал формално като цар и че се опитал да „разшири” страната и така намерил смъртта си.

Според друг кандидат-студент пък се разразила гражданска война между Самуил и Македонската династия във Византия.

На изпита по история се явиха над 1000 кандидат-студенти. Очаква се оценките да станат ясни до края на седмицата.