Не мога да спра да плача. Вече четвърт час. От мига, в който видях г-жа Цачева да вади кърпичка по телевизора и да си бърше носа, а от гърдите й да се изтръгва ридание.

Каква трагична съдба има тая жена! И как трогателно си я изплака: не е в първа младост, не е първа красавица, не я харесват за майка на нацията, не вярват в дипломата й от рабфака даже…Отгоре на всичко комунистите убили дядо й, а тя от мъка станала секретарка на комунистическата партия в същия град… И за капак Борисов я пратил да дебатира с генерал Румен Радев. То е все едно да иде да се надпява в БНТ с Райна Кабаиванска. Мъка, мале…

Ето, пак се разревах. До мен баба ми – и тя. Тая вечер турски сериал не ни трябва.

Анна Заркова