Дарителска кампания покрива едва 3% от нужните средства за ремонт

Инфлацията и административното бездействие поставят под въпрос оцеляването на една от емблематичните църкви в България – храмът "Свети Николай" във Велико Търново. Въпреки че сградата е паметник на културата с национално значение и дело на майстор Колю Фичето, необходимите за реставрацията ѝ 2 милиона евро (около 4 милиона лева) остават мираж. Това стана ясно от думите на отец Славчо Иванов, цитиран от "Bulgaria ON AIR".

Икономиката на разрухата

Ситуацията с храма е класически пример за това как забавянето в строителството води до експоненциален растеж на разходите. Първоначалната количествено-стойностна сметка за ремонта е възлизала на 2.7 милиона лева. Днес, заради поскъпването на труда и строителните материали през последните години, сумата е набъбнала до над 4 милиона лева.

"Тази година направихме нова сметка. Първоначално беше 2 700 000 лева, при инфлацията се качи на 4 млн. и 60 000 лева, сега предполагам - наполовина, около 2 млн. евро", признава отец Славчо.

Математиката на дарителската кампания е отчайваща. За шест години (кампанията е активна поне от 2019 г., въпреки че в последните призиви се говори за 2 години) са събрани едва 60 000 евро. Това е крайно недостатъчна сума, която не покрива дори годишната инфлационна индексация на нужните материали.

Конструктивен разпад

Проблемите на 190-годишния храм не са само козметични. Според експертите сградата страда от тежки конструктивни дефекти, които се задълбочават с всяка изминала зима.

"Самият ремонт предвижда отваряне на покрива, махане на покривната изолация, греди, ремонт на пода, нови фундаменти и основи, да се пуснат колони и чак тогава да се затвори покривът", обяснява сложността на задачата отец Славчо.

Проф. д-р Миглена Прашкова от ВТУ допълва картината, като посочва специфичния терен с голяма денивелация и подпорен зид от северната страна, което прави проекта изключително скъп и сложен за изпълнение.

Абдикацията на държавата

Най-тревожният аспект в казуса е твърдението на църковното настоятелство, че ремонтът "не може да се финансира по европейски и държавни програми". Този парадокс съществува въпреки факта, че обектът е със статут на паметник на културата.

Липсата на държавно финансиране принуждава настоятелството да разчита единствено на "милосърдни дарители" – стратегия, която до момента е осигурила под 3% от нужния бюджет. Докато институциите и църквата не намерят работещ механизъм за финансиране, шедьовърът на Колю Фичето остава заложник на времето и инфлацията.