Български сеизмолог открива прилики с румънското сеизмично огнище

Серия от средно дълбоки земетресения в източната част на Доминиканската република демонстрира разпределение на сеизмичната енергия, което е силно сходно с характеристиките на румънското огнище във Вранча, съобщава експертът сеизмолог и дописен член на БАНИ доц. Румяна Главчева.

Седем труса за седем дни

В неделя в 17:50 часа местно време в Карибския регион е регистриран трус с магнитуд 4,8 по скалата на Рихтер. Той е част от поредица, започнала на 21 септември със земетресение със сила 4,0. Според доц. Главчева, която е дългогодишен ръководител на секция „Сеизмология“ в Геофизичния институт (днес НИГГГ-БАН), през изминалата седмица в района са отчетени общо седем събития с магнитуд над 3,0. Те са възникнали в дълбочинния интервал между 80 и 175 километра под повърхността на Земята, като до момента няма данни за материални щети или човешки жертви.

Усещане на стотици километри разстояние

Въздействието на най-силния трус от неделя е предизвикало слаби усещания от втора до четвърта степен по макросеизмичната скала. Тези ефекти са обхванали изключително голяма територия – на изток до столицата на Пуерто Рико, Сан Хуан (на 330 километра от епицентъра), и на запад почти до границата с Хаити (на около 300 километра).

По думите на сеизмолога има единични случаи на повреди в по-слаби конструкции или при специфични почвени условия. В столицата Санто Доминго, която се намира на близо 150 километра западно от сеизмичното огнище, преобладаващата интензивност е от четвърта степен, но са регистрирани и леки щети по отделни домове, най-вероятно разположени в пристанищния район. Поради географското положение на острова, на север и юг липсват данни за силата на сътресенията, тъй като бреговете се мият директно от водите на Карибско море и Атлантическия океан.

Аналогията с Вранча

Разпределението на интензивността от най-силното земетресение в карибската серия привлича вниманието на специалистите заради своите специфични характеристики и приликите със сеизмичната активност на Балканите.

„Интерес? Защото напомня картината от последствията при земетресения във Вранчански регион“, подчертава доц. Главчева. Според нея равномерният ход на ефектите с отдалечаване от източника на средно дълбоко земетресение с невисок магнитуд разкрива отчетлив модел.

„Това, макар на друго място в нашата планета, показва бавен спад на енергията с разстоянието – една от характеристиките на дълбоко заложения излъчвател“, обобщава в анализа си дългогодишният експерт на БАН.