Закъснялото възстановяване на хидроагрегатите струва стотици милиони на данъкоплатците.

Служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков обяви, че ремонтът на хидроагрегат 2 в помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира" е към своя край. Изявлението бе направено по време на инспекция на съоръжението, като от ресорното ведомство побързаха да определят свършеното като "изключително много и сериозна работа".Институционалният оптимизъм обаче прикрива дълбоките структурни и финансови проблеми, съпътстващи възстановяването на най-голямата "зелена батерия" на България. Съоръжението претърпя тежка авария през 2022 година и оттогава е извън строя, генерирайки колосални пропуснати ползи за родната енергетика.

Плащаме успеха с нов държавен дълг

Докато властта съобщава за техническия напредък, цената на този ремонт остава на заден план. Възстановяването на ПАВЕЦ "Чаира" се финансира с част от онези 1,5 милиарда лева, които държавата наля в капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ) чрез теглене на нов дълг. Тази макроикономическа маневра прехвърля финансовата тежест директно върху данъкоплатците, спасявайки отговорните лица от последствията на дългогодишното им бездействие.

Според енергийни експерти, алтернативната цена на неработещата централа възлиза на стотици милиони левове нереализирана печалба годишно. Липсата ѝ през последните 4 години лиши електроенергийната ни система от ключова балансираща мощност във време на огромни пазарни флуктуации и зелен преход.

График на закъснелите обещания

По време на инспекцията стана ясно, че хидроагрегат 3 се очаква да бъде пуснат в експлоатация едва в началото на април. За първия агрегат към момента има само сключен договор за ремонт, докато четвъртият агрегат остава в най-тежко техническо състояние.

Трайчо Трайков призна, че преди 16 години съоръжението е функционирало безупречно, но серията от аварии е довела до настоящия колапс. Той заяви, че е изискал изготвянето на публична пътна карта за целия процес по възстановяване. Въпреки уверенията на министъра за системен подход, въпросът защо държавата допусна години наред стратегически енергиен обект да стои неизползваем, докато националният капитал изтичаше заради липса на гъвкавост в мрежата, остава без отговор.