Анализаторът критикува институциите за скриване на важна информация

Садистичното убийство на Георги Кузев в град Пловдив разкри присъствието на радикални неонацистки структури у нас. Това коментира старши анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов пред Българското национално радио, като подчерта, че въпреки обществения отзвук, институциите оставят множество ключови въпроси без отговор.

Скритите мрежи на Младежкия хълм

Според експерта темата за радикалната организация "Кръв и чест" е излязла на дневен ред едва след жестокото престъпление, извършено от непълнолетни лица. По думите му се е оказало, че на Младежкия хълм в града е имало двама младежи, свързани с въпросната неонацистка мрежа. Безлов цитира и интервю на съдия Петко Минев, в което се споменава понятието "Ку-клус-клан 2013". Към момента обаче не е категорично изяснено дали става въпрос за реална организация, или за затворена дискусионна група в интернет пространството.

Анализаторът критикува остро липсата на прозрачност от страна на разследващите органи. Той обърна внимание, че останалите участници в престъплението не се споменават умишлено по време на официалните пресконференции, давани от полицията и прокуратурата.

История на радикализма у нас

Тихомир Безлов припомни, че структурите на "Кръв и чест" имат дълга история в България. Полевите данни на Министерството на вътрешните работи регистрират тяхно национално събиране в град Пазарджик още през 2003 година.

„Големият пик е покрай бежанската вълна 2013-2014 година, когато правят опит да се регистрират като политическа формация. След това има затишие и отново 2023 година са били проверявани“, посочва експертът пред Българското национално радио. Според него тези групи избягват видима дейност и обикновено службите за сигурност се задействат едва след настъпването на тежък инцидент.

Чуждо влияние и политически нападки

Връзката с чуждестранни радикални течения също излиза наяве, като се проследява идеологическата следа на руския екстремист с прозвище Тесак и така наречения български усилвател Ален, набрал популярност в медийното пространство.

Анализаторът изразява съжаление, че вместо обединение срещу насилието, случаят е предизвикал традиционни политически нападки, при които управляващи и опозиция взаимно се обвиняват във фашизъм и комунизъм.

„Това жестоко убийство създаде много тежък прецедент и надявам се, че няма скоро да се забрави“, обобщава старши анализаторът.