Веригите слагат до 135% надценка на българските стоки

Големите търговски вериги в България налагат изкуствен ценови натиск върху родното производство, като прилагат драстични надценки между 73% и 135% за стоки от първа необходимост. Това алармира на 31 май 2026 година бившият министър на земеделието Кирил Вътев в ефира на телевизия NOVA. По думите му пазарната логика в страната е напълно изкривена, тъй като вносните стоки умишлено се пласират с по-ниски надценки, за да изглеждат по-атрактивни за купувачите, докато по-евтиното българско производство се оскъпява изкуствено на рафта.

Механизмът за изтласкване на българската храна

Проучване, инициирано от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), доказва огромните разминавания в ценообразуването, които ощетяват крайния потребител. Кирил Вътев обясни, че купувачите остават с погрешното впечатление, че българските фермери и преработватели проявяват спекулативни намерения.

"Вносни продукти, които влизат на по-висока цена, чрез по-ниски надценки на рафта са по-евтини, а българските, които са смачкани на по-ниска цена, влизат с огромни надценки и стават по-скъпи" , обясни експертът. Той даде пример с хипотетичен продукт, който излиза от фабриката на цена от 2,56 евро, но след като премине през ценовата политика на хипермаркетите, стойността му за крайния клиент скача повече от двойно.

Лобистки натиск срещу френския модел

В опит да се ограничи спекулата, в Народното събрание е внесен законопроект за регулиране на пазара, който е заимстван директно от френското и германското законодателство. Текстът предвижда въвеждането на твърд законов таван на надценките до 35%. Срещу държавната намеса обаче веднага се обявиха 13 браншови съюза, които изпратиха официално възражение.

Бившият земеделски министър изрази категорична убеденост, че това писмо не е колективно решение на производителите, а е масова практика за прокарване на корпоративни интереси. "Авторът на този текст представлява интересите на мултинационали. Тези мултинационали имат централни договори с централите на търговските вериги и техните условия са далеч по-различни от тези, които предоговарят дребните български производители" , категоричен бе Вътев.

Масови фалити в навечерието на регулацията

Големите чуждестранни компании притежават огромно предимство и мощно лоби, включително и в Европейския парламент, което поставя българския бизнес в крайно неравностойно положение. Макар хипермаркетите да доминират над 70% от пазара у нас и да са практически единственият масов канал за продажба, условията им се оказват пагубни за местните фирми.

"Българските производители са детска градина пред тези играчи във Висшата лига" , коментира Кирил Вътев. Той завърши с мрачна прогноза за бъдещето на сектора, ако депутатите се огънат пред търговското лоби: "Големият въпрос е, че фалират и работейки с веригите. Присъствието на вносни продукти на пазара у нас расте именно за сметка на българските".