Експерти изразиха скептицизъм след обявените нови мерки за необозначени полицейски коли

Новата стратегия на МВР за контрол на пътя чрез необозначени "тайни" автомобили срещна остра критика от експерти по пътна безопасност. Ден след като вътрешното ведомство официално обяви, че цивилни коли ще спират нарушители със специален режим на сигнализация, специалисти предупредиха за опасност от „побългаряване“ на европейската практика и създаване на нови условия за корупция.

"Буркан" в жабката или реален контрол?

Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите изрази сериозни резерви относно готовността на системата за подобна стъпка. В ефира на NOVA News той подчерта, че макар мярката да работи на Запад, у нас тя се въвежда наобратно – преди да са изградени задължителните контролни механизми.

„Проблемът у нас е, че подобни мерки се въвеждат без да са изпълнени по-важните и задължителни стъпки. Фокусът отново пада върху крайната мярка, без да е изграден стабилен контролен механизъм по европейски модел“, заяви Георгиев.

Основното притеснение е, че без строг контрол върху самите екипи в необозначените коли, мярката може да се превърне в инструмент за рекет, вместо за безопасност. Рискът гражданите да не могат да различат истински полицай от злонамерен имитатор с купен от интернет "буркан" остава висок, въпреки уверенията за специални надписи на български и английски език.

Технологии вместо човешки фактор

Бившият заместник-ректор на Академията на МВР, доц. Милен Иванов, постави въпроса за ефективността и целесъобразността на мярката. Според него разчитането на "човешкия фактор" в 2026 година е стъпка назад.

„Срещу кого ще се прилага тази мярка и какъв реален ефект се очаква?“, попита реторично доц. Иванов. Той настоява, че решението не е в повече полицаи по храстите или в цивилни коли, а в пълна дигитализация на контрола. Видеорегистраторите и стационарните камери са "неподкупни" свидетели, които могат да документират нарушенията и автоматично да ги изпращат в системата, елиминирайки възможността за "пазарлък" на пътя.

Администстративната "тапа"

Дори "тайните" коли да заловят хиляди нарушители, ефектът може да се окаже нулев заради блокираната администрация. Доц. Иванов припомни, че системата за обработка на нарушения вече е на ръба на капацитета си.

„Системата няма способност да обработи в разумен срок всички наказателни постановления“, предупреди той, визирайки честите случаи на дублирани фишове и забавени с месеци глоби. Увеличаването на "входа" на системата (повече актове) без разширяване на "изхода" (обработка и връчване) ще доведе единствено до административен хаос, а не до по-безопасни пътища.

Опасност от претоварване на BG-ALERT

Критики бяха отправени и към идеята системата за ранно предупреждение BG-ALERT да се използва за издирване на престъпници. Според Красимир Георгиев, това е опасен прецедент, който може да обезсмисли системата.

„Ако хората започнат да получават сигнали за всичко, в момент на реална опасност те просто ще спрат да реагират“, категоричен бе експертът.