Производителите търсят подкрепа от държавата за развитие на сектора

Текущият сезон на шафранова беритба в България протича при предизвикателства, свързани със сушата. Въпреки че валежите през есента се оказаха благоприятни, климатичните промени продължават да влияят негативно върху реколтата на "червеното злато", обяви Антонио Бонев, председател на Сдружението на шафранопроизводителите в България.

"Въпреки това, тепърва събираме данни за добивите на колегите от сдружението и анализираме как промените в климата влияят на реколтата. Наблюдаваме обаче ясна тенденция – сушата е неблагоприятна за шафрана", коментира Бонев пред специализираното издание Agri.bg.

Забавен цъфтеж заради липса на влага

Недостигът на влага в почвата забавя развитието на луковиците на шафрановия минзухар, което води до по-късно цъфтяване. Това е негативен фактор, тъй като октомври и ноември са оптималното време за разцъфтяване на растението. Въпреки забавянето, качеството на стигмите остава на високо ниво, което потвърждава репутацията на българския шафран като един от най-добрите в света.

Популяризиране на българския шафран в Европа

Производителите активно работят за представяне на продукта на местния и международния пазар. През октомври Сдружението участва на форум в Дания, посветен на растителните храни и устойчивото земеделие. Благодарение на Българската търговско-промишлена палата и Агенцията за регионално икономическо развитие Стара Загора, българският шафран привлече вниманието на европейските потребители.

През тази година беше създаден и специален наръчник за шафранопроизводителите – "Шафранов минзухар от полето до подправката". Изданието е разработено в партньорство с главен асистент Мария Късчева от Шуменския университет и предоставя ценна информация за отглеждането на културата в България.

Разширяване на приложението

Производителите успешно интегрират шафрана във вторични продукти и обучават българските потребители за неговите ползи. Шафранът намира приложение не само в кулинарията, но и в козметиката и хранителните добавки, което показва значителен потенциал за развитие на сектора.

"Искаме да го популяризираме сред българите още повече, защото шафранът е качествен и ценен не само като подправка, но и като билка", каза Бонев.

Предстояща среща с Министерството на земеделието

На 2 декември производителите на шафран ще проведат среща с представители на Министерството на земеделието и различни регулаторни органи, включително Българската агенция по безопасност на храните. На дневен ред е въпросът за регулирането на шафранопроизводството и подкрепата от държавата.

"Досега секторът не е получавал никаква финансова помощ или субсидии, дори за единица площ. Подготвяме се с конкретни въпроси към администрацията, свързани с бъдещето на сектора в България", уточни Бонев.

Растящ интерес към отглеждането

Макар кампанията по беритбата почти да приключва, все още е рано да се определят крайните количества от добития шафран. Интересът към отглеждането на културата расте, като по-голямата част от производителите са в Южна България, но се увеличават и тези в северната част на страната.

"Шафранопроизводството е страст, мисия и визия за нас. Работим активно и вече виждаме резултати. От тази година обявихме, че изкупуваме сух цвят от венчелистчетата на шафрановия минзухар, търсим възможности за купуване на цялото растение", сподели Антонио Бонев.

Цената на българския шафран в момента е около 30 лева за грам, като продуктът се ценя високо заради изключителното си качество и ръчния процес на добив.