Земеделците се оплакват от изгорели пъпки и изкупни цени под критичния минимум

В Казанлъшко започва тазгодишната кампания по прибиране на маслодайната роза, но стопаните са изправени пред сериозен финансов и климатичен удар, съобщават от БГНЕС. Основната причина за слабия старт са измръзванията от началото на март, последвани от изключително ниски изкупни цени, които масово не покриват разходите на производителите в Долината на розите.

Удар от климатичните аномалии

Климатичните аномалии от края на зимата са нанесли сериозни поражения по розовите насаждения. Вместо обичайния обилен цъфтеж, в момента полетата са с драстично по-малко цветове, а берачите тепърва започват работа на места, където в предишни години кампанията вече е била в пълния си разгар.

Според председателя на Сдружението на розопроизводителите Петър Симеонов основните щети са нанесени още в началото на март, когато няколкодневни обледявания и ниски температури са хванали насажденията в момент на избиване на леторастите.

"Насажденията в момента цъфтят само от двете страни на самите храсти, отгоре цветът го няма. Това означава, че първият цвят, първата и втората пъпка са изгорели още в зародиш", заяви Симеонов. Той уточни, че нормално на едно клонче трябва да има до осем пъпки, докато в момента те са между три и пет.

Последната пролетна слана не е нанесла нови поражения по масивите, но закъснението на беритбата е факт именно поради трайното зимно измръзване, което е унищожило най-ранните пъпки.

Финансов срив за стопаните

Освен с природата, розопроизводителите са принудени да се борят и с тежки икономически условия. В момента над 90% от договорите с розопреработвателите са сключени на ниски изкупни нива от около 2,50 евро за килограм. Според бранша тази сума е абсолютно недостатъчна на фона на сериозните разходи за поддръжка, торове и надници.

"Спрямо разходите, които влагаме – както за труда за препарати, торови обработки, ръчно окопаване и рязане, така и за труда на самите работници, които обират цвета – това е крайно недостатъчно. Приходът просто не покрива разхода", алармира Петър Симеонов.

Липсата на реална печалба принуждава много земеделци да правят по-малко обработки и да пестят от торене, а други директно изоставят градините си, тъй като не могат да заделят средства за следващия сезон.

Риск от липса на берачи

Закъснението на кампанията крие и друг сериозен риск – застъпване с беритбата на черешите, което може да остави стопаните без работна ръка в най-критичния момент. Производителите разчитат основно на ромската общност, която участва и в двете кампании, а цената на труда винаги се оказва решаваща.

"Още не знаем какви ще са нивата при черешите, но в минали години сме имали проблеми от такова естество – в разгара на кампанията берачите да отиват в черешовите градини", сподели Симеонов. Той допълни с усмивка, че конкурентните насаждения имат и друго огромно предимство за работниците: "Първото нещо е, че черешата може да се яде, розата не – тук само ухае на хубаво".

Въпреки трудния старт и натрупаните песимистични прогнози, стопаните в Казанлъшко се надяват на стабилизиране на времето и мобилизация на работна ръка, за да спасят поне наличната продукция.