Министерството на здравеопазването предлага финансови стимули и по-добри условия на труд за привличане на кадри

Министерството на здравеопазването полага усилия да повиши интереса на младите лекари към работа в Центровете за спешна медицинска помощ чрез различни финансови и квалификационни стимули, но резултатите засега остават незадоволителни. Това става ясно от официален отговор на здравното министерство до БТА относно подобряването на работата в Спешната помощ.

От ведомството посочват, че предприемат редица мерки за привличане на млади кадри, включително финансово подпомагане на специализацията, увеличаване на трудовите възнаграждения, организиране на обучения за поддържане и повишаване на квалификацията, както и подобряване на условията за труд.

„Упражняването на специалността „Спешна медицина" е свързано с високи нива на стрес поради работата на терен, в непознати необичайни условия, където се налага взимане на бързи и адекватни решения", обясняват от Министерството на здравеопазването. Те допълват, че медиците често се сблъскват с неодобрение и дори агресия от страна на пациенти и придружаващи ги лица, което прави професията непривлекателна за младите специалисти.

Проблемът с привличането на нови кадри се потвърждава и от резултатите от анкета, проведена сред абсолвентите на Медицинския университет в София от випуск 2024 година. Според проучването, едва 1,8% от завършващите млади лекари проявяват интерес към специализация по спешна медицина, което я нарежда заедно с онкологията сред най-малко предпочитаните области за професионална реализация. За сравнение, най-желаната специалност сред новите медици е педиатрията.

Положителната новина от анкетата е, че 74,3% от дипломиралите се лекари възнамеряват да останат да практикуват в България, въпреки възможностите за по-добро заплащане в чужбина.

Медицински триаж – основа на спешната помощ

Важен аспект от функционирането на системата за спешна медицинска помощ е медицинският триаж – процес на разпределение на пациентите според степента на спешност на тяхното състояние. Този подход осигурява равнопоставеност на достъпа и гарантира, че най-тежките и животозастрашаващи случаи получават приоритетно обслужване.

„Това е процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност, като се цели постигане на равнопоставеност на достъпа до системата за спешна медицинска помощ", обясняват от Министерството на здравеопазването.

В Медицинския стандарт „Спешна медицина" са описани триажните категории и съответните времеви рамки за реакция на екипите. Според ведомството, проблеми се появяват, когато спешна помощ получава повиквания за пациенти, които не са в спешно състояние.

„Това води до значителна натовареност на мобилните спешни екипи и затруднява спазването на времевите рамки при обслужване на пациенти със спешни състояния", коментират от министерството. Те отбелязват, че често пациенти търсят спешна помощ, защото не са се обърнали навреме към личните си лекари.

Само за София град и област на разположение при 12-часово дежурство са средно 25 екипа, както и 17 медицински лица, които обслужват 17-те филиала на спешната помощ в областта.

По повод конкретен случай с възрастна жена, чакала с часове линейка след инцидент в асансьор на жилищен блок в столицата, от Министерството на здравеопазването информират, че сигналът е изпратен до Изпълнителна агенция „Медицински надзор" за извършване на проверка.