Спасените деца от Могилино получиха втори шанс за живот в Русе
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0
17 години след филма на BBC младежите живеят с достойнство и обич в "Розовата къща" благодарение на кампанията "Великолепната шесторка"
Седем от децата, чиято съдба потресе света преди 17 години, днес живеят нов живот в Русе, заобиколени от грижа и семеен уют. Настанени в така наречената "Розова къща" – първият център от семеен тип, изграден със средства от благотворителната кампания на bTV и УНИЦЕФ "Великолепната шесторка", те вече са пълнолетни граждани, които са оставили зад гърба си ужаса на институционалната изолация.
"Всички институции за деца с увреждания вече са закрити, а деца като Роси получиха шанс за достоен живот", припомня bTV в свой репортаж, излъчен тази вечер.
От "невидими" до обичани
Историята започва през 2007 година, когато документалният филм на BBC "Изоставените деца на България" показа шокиращи кадри от дома в село Могилино. Изолирани, недохранени и забравени от обществото, децата там се превърнаха в символ на нуждата от спешна реформа. Последвалата кампания "Великолепната шесторка" през 2008 година обедини българите и събра средства за затварянето на дома и преместването на децата в защитена среда.
Днес в къщата в Русе живеят Наталия (24 г.), Сашо (29 г.), Венцислава (24 г.), Иванка (33 г.), Калоян (24 г.), Кристиян (24 г.) и Роси (30 г.).
"Най-големият успех за семейството от 'Розовата къща' е, че техните деца вече не са 'невидими и изоставени'. Те са 'видими и обичани'", разказват екипите, които се грижат за тях.
Животът днес
Един от най-ярките примери за промяната е Роси. Преместена в Русе на 13-годишна възраст, тя е била недохранена и неподвижна.
"Не защото не може, а защото никой не ѝ е показал как да направи първата си крачка", споделят гледачите ѝ.
Днес, на 30 години, Роси е заличила физическите следи от миналото благодарение на ежедневната рехабилитация и вниманието в центъра. Цветанка Иванова, наричана с обич "баба Цеци", работи в къщата от самото ѝ създаване и е свидетел на трансформацията на всеки един от обитателите. За нея и колегите ѝ "Розовата къща" е втори дом, а младежите са като тяхно собствено семейство.
