Всеки търси по-добър живот.

Всеки се бори, за да го намери. Хората оставят просторната си къща на село, за да се заврат в една панелка в краен столичен квартал, споделя Боян Димитров в МОНИТОР.

За по-добър живот. А дали наистина е по-добър?

Животът в столицата по-приемлив ли е от този на село, в малкия и спокоен провинциален град или в планината? По-примамлив е, но не е по-добър. Не е и престижно да кажеш, че си софиянец. Може би преди 1944-а година да, но сега не е никак престижно. Кореняк софиянците са потомци на свинари в по-голямата си част, но са със самочувствието на родила току преди няма 10 минути свиня майка.

Видиш ли, те имали къща в центъра на София, ама манталитетът им като на платформаджия от преди 100 години. Селското в тях си живее. Злословят, хвърлят си дъвките по тротоарите и си гасят фасовете в пейките на спирките. Ама видиш ли, те били от София. И това трябва да ги прави повече хора от останалите. Тези, които са живели до морето, които са дишали чист въздух сутрин и които познават цената на изкараните не от наем пари, а от труд на полето. Те не са по-малко хора от тези, чиито гърбове са били нахвърляни с кал до врата от разхлопаните плочки в центъра на столицата.

Ама едните били интелектуалци, те не били селяни. Не били селяни, защото от балкона си виждали да минават коли, а не конски впрягове. Ама не се замислят, че селянията им е в кръвта, дори да са родени на жълтите павета. Та се очаквало София да стане 4-милионна. Това какво означава – близо 4 млн. селяни с градско самочувствие и кърски манталитет. Означава и повече омраза и повече разделение. Този е от София, а онзи не е. Значи онзи е второ качество човек, защото най-вероятно е получил по-добро възпитание и дори по-добро образование.

Градът, в който си израснал, не те прави по-малко селянин или повече гражданин. Именно разделението на софиянци и провинциалисти ни прави селяни. Селяни са тези, които делят хората по този признак. При един глобален свят не можеш да определяш хората и качествата им по това къде са се родили и къде са били отгледани. Определяш ги по това колко струват те самите. А наследствен апартамент от прабаба ти в центъра на София, който е потънал в мухъл и прашни книги, не те прави повече човек от друг. Не те прави и по-достоен.

Гражданин не се става с потекло и палто от лисица. Гражданин се става с образование, манталитет и възпитание. А то не е наследствено като апартамента. За него трябва да положиш малко усилия. Та дано тези 4 млн. души, които ще изпълнят столицата, да не са от онези възпростовати хора, а да са такива, които са положили усилия.

Усилия за своето израстване и обучение, както и за това на децата си. Тогава може би София ще стане по-приветлива, макар и по-препълнена. А не едно малко село с големи размери, в което разговорите са на махленско ниво, плочките хвърлят кал до врата ти, фасовете се гасят по тротоарите, а 4-те милиона софиянци обиждат останалите 3 млн. граждани на България на селяни.