Учените алармират за скок на инфарктите след превъртането на стрелките

Точно в 3:00 часа тази сутрин България официално премина към лятното часово време. Стрелките на часовниците бяха преместени с един час напред, което съкрати нощта и лиши нацията от 60 минути сън. Процедурата се извършва в строго съответствие с европейската Директива "2000/84/EG", която синхронизира времевите промени на целия континент винаги в последната неделя на месец март.

Здравословен шок вместо прилив на енергия

Въпреки разпространеното схващане, че по-дългият светъл ден автоматично води до по-добро настроение и повече енергия, съвременната медицина е категорична в своите предупреждения. Водещи експерти и изследователи от академиите по медицина на съня алармират, че преходът през пролетта причинява остра десинхронизация на човешкия циркаден ритъм. Според клиничните данни, изкуственото преместване на вътрешния биологичен часовник води до стряскащ ръст от 24% на инфарктите в първия понеделник след смяната на времето. Регистрира се и 8-процентов скок при инсултите в следващите два дни, както и повишен риск от пътни инциденти заради масовото недоспиване на шофьорите.

Доналд Лойд-Джоунс: "Когато установените модели се нарушат, наблюдаваме разлики в нивата на хормона на стреса и кръвното налягане, които са директен тригер за инциденти."

Военновременна мярка на над век

Самата концепция за манипулиране на времето е продиктувана от чисто икономически, а не от биологични съображения. Практиката е въведена за първи път от германското правителство по време на Първата световна война, в периода от 30 април до 1 октомври 1916 година. Целта на империята е била максимално оползотворяване на дневната светлина за пестене на въглища, критично необходими за военната индустрия.

Примерът бързо е последван от Великобритания и други държави. В България лятното часово време започва да се прилага официално десетилетия по-късно – на 1 април 1979 година.

Блокираният дебат в Европа

Днес смяната на стрелките продължава да се диктува от Директива "2000/84/EG", въпреки че икономическият ефект от пестенето на ток е минимален в съвременните енергийни условия. Въпреки че Европейският парламент стартира мащабна дискусия и гласува за прекратяване на смяната на времето още преди години, липсата на единодушие между държавите членки коя часова зона да запазят перманентно блокира реформата на ниво Съвет на ЕС. До постигането на консенсус, европейците ще продължат да стресират организмите си два пъти годишно.