За три години са подадени едва 5 сигнала за корупция по европрограми за над 25 милиарда лева

България е постигнала феноменален, макар и статистически невъзможен успех – за три години (2021–2023) в институциите са постъпили само пет сигнала за корупция при управлението на еврофондове. Това показва новият одитен доклад на Сметната палата, който вместо да успокои обществеността, разкрива стряскаща картина на "институционална слепота" и системен страх.

Докато през страната преминават потоци от близо 13 млрд. евро (25.4 млрд. лева) по 13 различни програми, контролните органи на практика не откриват нередности. Според икономически анализатори, подобна статистика в държава с висок корупционен риск не означава, че кражби няма, а че системата е проектирана така, че да не ги вижда.

Параграф 22: Страхът пази тишината

Одитът на Сметната палата вади на светло основната причина за тази "тишина" – страхът. Социологическо проучване, поръчано от институцията, показва, че служителите и бенефициентите масово отказват да подават сигнали, защото не вярват, че ще бъдат защитени.

Тук се сблъскваме с абсурда на българското законодателство. Докато европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали като ключов инструмент за разкриване на схеми, Административно-процесуалният кодекс (АПК) у нас ги забранява. Така потенциалният разобличител е поставен в безизходица – ако подаде сигнал с името си, рискува уволнение и репресии (както признават 67% от анкетираните), а ако подаде анонимен сигнал – той отива директно в кошчето.

"Резултатът е, че анонимните сигнали масово се оставят без последствия," констатират одиторите. От малкото подадени сигнали (едва 5, съдържащи данни за корупция), проверките са приключили без съществени резултати или наказания.

Имунитет за върховете, правила за "пешките"

Още по-тревожна е констатацията за липсата на правила по високите етажи на властта. Оказва се, че действащият "Кодекс за поведение" не важи за хората, които реално разпределят порциите – министър-председателя, министрите и началниците на политически кабинети.

Липсата на "тон от върха" (tone at the top) означава, че за политическото ръководство няма разписани правила при контакти с лобисти или при конфликт на интереси. Този вакуум на практика легализира влиянието на най-високо ниво, докато административният контрол се фокусира върху технически грешки на ниските нива.

Формализъм за милиарди

Докладът разкрива, че антикорупционните мерки в България са превърнати в бумащина без реална стойност:

• Стратегия без цел: Националната антикорупционна стратегия няма конкретни индикатори. Никой не знае дали държавата напредва или изостава, защото липсва измерител.

• Контрол на хартия: Инспекторатите проверяват дали декларациите за имущество са подадени в срок, но не и дали съдържанието им отговаря на истината.

• Хаос в координацията: Множество съвети и комисии дублират функциите си, а Националният съвет по антикорупционни политики е стоял без председател цели 8 месеца.

За периода 2021–2023 г. са наложени само две смехотворни глоби – една от 1000 лева в Министерството на земеделието и едно уволнение в Министерството на иновациите. Това е целият резултат от "борбата с корупцията" при управлението на милиарди левове публичен ресурс.

Докладът на Сметната палата, макар и написан на чиновнически език, произнася тежка присъда: системата за управление на еврофондовете работи перфектно, но само за да гарантира спокойствието на тези, които злоупотребяват с нея.