Затварянето на Ормузкия проток поставя световните икономики пред изпитание

Цените на американския и световния петролен бенчмарк отчетоха най-големия си седмичен ръст в историята. Още една подобна седмица би изтласкала стойностите опасно близо до историческите им върхове, което връща в икономическите дебати реалната заплаха от глобална рецесия.

Шоковото поскъпване на черното злато има широкообхватни последици за световната икономика – от горивата и разходите за производство, до инфлацията, покупателната способност на населението и заетостта. За седмицата, приключила на 6 март, фючърсите на американския бенчмарк WTI с доставка през април скочиха с почти 36%, а световният еталон Brent за май добави около 27% към стойността си. При такова бързо рали пазарите постепенно доближават рекордните нива от над 145 долара за барел, достигнати за последно по време на финансовата криза през 2008 година.

Парализа в Ормузкия проток

Ефектът върху икономиката ще зависи изцяло от това доколко ще бъдат нарушени транспортните потоци през стратегическия Ормузки проток, категорични са икономистите на Goldman Sachs Джесика Ринделс и Пиерфранческо Меи. Техните изчисления сочат, че всяко устойчиво поскъпване на петрола с 10 долара за барел би намалило икономическия растеж на САЩ тази година с около 0,1 процентни пункта, тъй като скъпата енергия изяжда разполагаемия доход на домакинствата.

Майкъл Браун: „Апокалипсисът е очевидно доста крайно понятие. Пазарът все още не е довел икономиката до подобна точка, дори ако бенчмарковете продължат да поскъпват заради прекъсвания в доставките и нарастващ геополитически риск.“

Според анализатора нивото от 100 долара за барел при Brent е основната психологическа граница.

Тарик Захир: „Апокалиптичните цени за глобалната икономика биха били над 140 долара за Brent и около 138 долара за WTI.“

Експертът предупреждава, че в контекста на конфликта с Иран сериозно намаляване на производството ще удари жестоко Китай, азиатските икономики и редица европейски държави. Най-големият риск остава Ормузкият проток – ако танкерите спрат да преминават, световните складови капацитети ще се изчерпат критично бързо.

Уроците от 2008 и 2022 година

През юли 2008 година геополитическото напрежение и силното търсене изстреляха Brent до рекордните 146,08 долара за барел. Днес обаче ситуацията е различна – светът разполага с достатъчни ресурси, а заплахата идва единствено от блокираните логистични пътища.

Кейти Камински: „Пазарите засега възприемат ситуацията по-скоро като инфлационен шок и възможна спирачка за растежа, а не като пряк път към рецесия.“

Последният период на цени около 100 долара за барел беше през 2022 година заради войната в Украйна.

Павел Молчанов: „Днешната криза засяга най-вече азиатските икономики, тъй като те разчитат в непропорционално голяма степен на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив.“

Ултиматумът на Доналд Тръмп

Ключовият въпрос пред световните пазари е колко дълго ще продължат прекъсванията на доставките в Близкия изток.

Фавад Разакзада: „Не става дума само за нивото на цените на петрола, а и за това колко дълго те ще останат високи. Всичко над 100 долара би било особено проблематично.“

Според анализаторите призивът на американския президент Доналд Тръмп за пълна капитулация на Иран драстично намалява шансовете за бързо разрешаване на конфликта. Именно тази политическа реторика предизвика новия ценови шок на енергийните борси в края на седмицата и доведе до срив на фондовите пазари. Ако високите цени се задържат с месеци, глобалната икономика ще понесе сериозен удар, съпроводен от нов масивен скок на инфлацията.