"Благ, интелигентен и обединител" – това са трите думи, с които д-р Тодор Кунчев описва баща си – доц. Ангел Кунчев.

Той вижда в него сигурност, която се предава и на другите и отговорност, която понякога е болезнена. Казва за баща си, че е упорито следва пътя на професията.

„Това, което той правеше, е да излъчва една постоянна сигурност. Той е човек, който рядко може да разбереш какво се случва в главата му, защото той придава една аура на сигурност, която се предава и на другите“, казва в ефира на bTV Кунчев-младши.

Той разказва какъв е бил баща му, когато са се сблъсквали с нелеки проблеми:

„Може би съм бил на 7 или 8, имах апендицит и се наложи да бъда хоспитализиран в Хасковската болница, при което се тръшках, ревах, той ме дърпа да отиваме, аз се бях хванал за пощенските кутии на входа и се тръшкам. И той в един момент спря с тази аура на спокойствие и ми каза: „Добре, виж сега, хората си режат ноктите по света, а ти си се хванал за една операция!” При което аз млъкнах, учудвайки се на думите му и продължихме към болницата по съвсем различен начин“, спомня си Тодор Кунчев.

Той обясни, че не съжалява за избора си на професия:

„Той се опита да повлияе по обратния начин. Но тогава така твърдоглаво реших, че това е пътят. Мисля, че в последните две години и двамата претърпяхме разочарования в областта на българската медицина. Но не съжалявам за избора си. Март-април 2020-а, тогава наистина беше викан през нощта за събирания, за съвети. Не съм сигурен колко хора биха продължили така упорито на неговото място.“

Д-р Кунчев казва, че баща му притежава болезнена отговорност от време на време:

„И точно това чувство, че когато си прав и го вярваш, е редно да извървиш целия път.“

Синът се обърна и към баща си с пожелания:

„Пожелаваме ти здраво „Д” в следващите няколко години. И след тях да се насладиш на дълго чаканата и заслужена почивка, когато се отдадеш едно по-здравословно и егоистично съществуване, което ти пожелаваме отдавна!"