Временната мярка може да свие дефицита без вдигане на основни налози

Въвеждането на временен данък върху свръхпечалбите на банките в България може да донесе над 1 милиард евро приходи и да свие бюджетния дефицит, без да се налага увеличение на основните данъци за гражданите и бизнеса. Това съобщават от БТА, цитирайки анализ на икономиста Симеон Дянков, който разглежда опита на 12 държави от Европейския съюз при облагането на финансовия сектор през последните години.

Европейският опит и произходът на печалбите

През последните години държави като Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия въведоха допълнително облагане на банковия сектор. Механизмите варират от данък върху свръхпечалбата или извънредния нетен лихвен доход до облагане на приходите и активите.

Според анализа на Дянков общата икономическа логика зад тези мерки е сходна. Високата доходност на банките след 2022 година не е резултат от нови инвестиции, технологични подобрения или поемане на допълнителен предприемачески риск. Тя се дължи основно на промяната в макроикономическата среда. Повишаването на основните лихвени проценти в Европа доведе до бърз ръст на приходите от кредити, докато лихвите по депозитите се увеличаваха със значително по-бавни темпове, което генерира огромен нетен лихвен доход за финансовите институции.

Алтернатива на по-високите данъци

Втората съществена полза от подобно облагане е възможността държавата да генерира солидни бюджетни приходи, без да посяга към данъци с широка база, като ДДС, данъка върху доходите на физическите лица или социалните осигуровки.

Като примери в анализа се посочват Чехия, която въведе 60-процентно облагане на определената по закон свръхпечалба за периода 2023–2025 година, и Литва, която приложи временна солидарна вноска върху извънредния нетен лихвен доход. Италия избра еднократна мярка, а Испания наложи данък върху приходите от лихви и банкови такси.

Приходите от тези мерки могат да бъдат целево насочени. В Словения, например, допълнителното облагане на банките бе въведено след катастрофалните наводнения през 2023 година, като средствата отидоха директно за възстановяването на страната. Тази фискална логика позволява извънредни разходи да се покриват с извънредни приходи, ограничавайки нуждата от нови държавни дългове.

Временен характер и ефект за България

Според Дянков временното облагане ограничава дългосрочните икономически изкривявания и несигурността за инвеститорите.

За България въвеждането на подобна мярка не би означавало общо увеличение на корпоративния данък за банките. Икономистът препоръчва прецизен подход – временен данък върху извънредната банкова печалба, изчислена над предварително определена историческа норма на рентабилност, с ясно фиксиран краен срок.

Очакваният финансов ефект за държавната хазна от над 1 милиард евро дава реална възможност за овладяване на бюджетния дефицит. Еднократният характер на мярката пък ще ограничи риска от сътресения в капитализацията и кредитирането.