Старата линия Малмбанан се нуждае от инвестиции и може да стане основна цел за саботажи

Линда Бюрхолт тъкмо възстанови движението на влаковете на шведския миннодобивен гигант LKAB след скъпо дерайлиране северно от Полярния кръг, когато получи обаждане от центъра за управление на трафика. В района станал още един инцидент - вторият за по-малко от три месеца.

Минаха почти две седмици, преди влаковете да продължат пътуването си по Малмбанан, или Линията на желязната руда, между най-голямата подземна мина за желязна руда в света и пристанището за износ на норвежкия бряг. Първите мисли на шефката на логистиката на LKAB били за саботаж.

"Възможно ли е да е замесен външен човек?", пита се тя. "Това беше неудобна възможност, като се има предвид как изглежда светът днес."

Оказало се, че става дума за заблуда - аварията била причинена от суровото зимно време. Но Бюрхолт имала основателни причини да подозира обратното. По това време войната в Украйна навлизала в третата си година, а Финландия вече е член на НАТО, Швеция е близо до членство в Алианса и отношенията между Русия и скандинавските страни са обтегнати.

Стратегическо значение за НАТО

В продължение на почти 150 години влаковете на Малмбанан превозват желязна руда през безплодния, планински пейзаж на далечния север на Швеция. В случай че границата на Финландия с Русия, дълга повече от 1300 км, някога се превърне в активен фронт, трасето ще бъде един от най-добрите начини за транспортиране на техника и товари от страна на НАТО.

Кируна, градът с мината за желязна руда, се намира на малко повече от 540 км от руския военен център Мурманск. Въпреки че войната не се разглежда като неизбежна, тя е възможност, за която лидерите активно се подготвят.

Откакто Швеция стана най-новият член на НАТО през март 2024 г., броят на предполагаемите хибридни атаки срещу критичната инфраструктура на страната се увеличил. Банковите услуги и общественият телевизионен оператор са били подложени на кибератаки, водоснабдителни съоръжения са били мистериозно повредени, а полицията разследва случаи на предполагаем саботаж срещу около 30 кули за мобилни телефони в източната част на страната.

Арктика като приоритет за Русия

"Швеция не е във война", заявява министър-председателят Улф Кристершон на конференция по сигурността през януари. "Но няма и мир."

В изказване в Хага миналата седмица шведският министър на външните работи Мария Малмер Щенергард заявява, че Русия е откроила региона около Арктика като свой "втори по важност външнополитически приоритет" след постсъветските държави. През последните години "видяхме също така как се увеличиха както броят, така и обхватът на руските военни дейности в Арктика".

Шведската служба за сигурност се въздържа от подробно обсъждане на сигурността на железницата и просто я нарича "основен приоритет". LKAB също избягва детайли и определя темата като "изключително важна за Швеция".

Уязвимост на инфраструктурата

Магнус Стал, полковник и командир на Северния военен регион на Швеция, предупреждава, че "е много лесно да се повреди инфраструктура като железопътна линия или мост".

Свързването на тази инфраструктура с други части на региона представлява допълнително предизвикателство. Тъй като Финландия е била част от Руската империя при строежа на железниците ѝ, междурелсието е с около 90 мм по-широко от това на Швеция. Това означава, че влаковете не могат да пътуват безпроблемно между страните.

Според проучване подмяната на релсите само между шведската граница и градовете Оулу и Рованиеми ще струва около 1,5 милиарда евро. За решаване на проблема финландското правителство обяви миналия месец възможността за изграждане на нови линии с по-тясно междурелсие.

Остра нужда от модернизация

Малмбанан има остра нужда от модернизация. След десетилетия на недостатъчни инвестиции търсенето на площ по линията надхвърля наличната. LKAB извършва около 14 двупосочни пътувания дневно, а други компании също използват железницата.

Министърът на инфраструктурата Андреас Карлсон описва Малмбанан като "най-претоварената железопътна линия в страната". При наличието само на един коловоз всеки инцидент може да доведе до спиране на цялата система - както се случи през декември 2023 г., февруари 2024 г. и отново преди няколко седмици.

Албин Енбаке, един от около 100-те машинисти на LKAB, е свикнал със закъсненията. "Трябва да си носите някаква храна за спешни случаи. Никога не знаеш дали няма да има спиране и да закъсаш", казва той.

Планове за подобрение

В Швеция в момента се изпълняват повече от 20 проекта за обновяване и подобрение, които ще започнат през следващите няколко години. Релсите ще бъдат подсилени за по-тежки влакове, а има планове за инсталиране на двойни релси между Боден и Лулео.

Въпреки че LKAB настоява за изграждане на двойни релси по цялата дължина на линията, предварителната оценка показва, че това може да отнеме до 11 милиарда евро и до три десетилетия за планиране и завършване.