Съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, Народен съд, репресивен апарат, трудововъзпитателни общежития (лагери), експроприация и изселване.

Това са част от новите понятия в утвърдената програма по история и цивилизации за 10-и клас, която министерството на образованието публикува на сайта си.

Утвърдени са учебните програми за 10-и клас, в който приключва обучението по редица основни предмети в областта на природните иобществените науки, на изкуствата, технологиите и предприемачеството. В програмите е поставен акцент върху националната история, география и литература, пише 24 часа.

“Повече от година и половина проектите на тези програми бяха във фокуса на общественото внимание. По време на обсъждането бяха проведени множество срещи и консултации с учители, с представители на висши училища и на БАН по предметите, към които има обществена чувствителност – български език и литература, история и цивилизации и философия”, обясниха от министерството на образованието.

Учебната програма по история и цивилизации предлага цялостен курс по национална история - от древността до наши дни

В хода на общественото обсъждане бяха предложени и приети някои редакции, които не променят цялостната концепция на проекта. Отпаднали са отделни понятия, които са обект на изучаване през други предмети (например неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална избирателна система и др.), уточниха от МОН. В същото време са въведени нови понятия (например базилика, ротонда, експроприация, приватизация, терор, атентат, безпартиен режим, комунизъм, репресивен апарат, глобализация и др.), които подпомагат разбирането на процесите. Проследено е взаимодействието между различните цивилизации по нашите земи в отделните периоди от историята ни, засилен е патриотичният акцент и е отделено внимание на събития от най-новата ни история, като в програмата са намерили място само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация

За периода на България след Втората световна война до 1989 г. учениците трябва да се научат да проследявата промените в политическото развитие на страната, включително прехода от “народна демокрация” към съветизация, да обясняват характеристики на тоталитарната държава, да описват чрез изображения от периода характерни белези на култа към личността и към “партийния вожд”, да разбират ролята на СССР за налагане на комунистическия режим в България, да посочват основни характеристики на едноличната власт на Тодор Живков, както и да представят политиката на БКП към българите от Пиринска Македония.

“Програмата е добре балансирана с оглед на това, че за една учебна година трябва да се предаде много дълга история. Тя се опитва да отдели необходимото място на периоди, които бяха атакувани, че не се учат достатъчно - най-вече най-новата история. Периодът след Втората световна война сега е доста добре застъпен. Очакваме, че няма да се получат тези пропуски в историческото обучение на децата. Преди имаше обвинения, че социализмът не се изучава достатъчно. Сега програмата включва доста теми от периода”, коментира доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН.

“Прочетох програмата. Не съм специалист, но след 27-28 г. в образованието имам поглед върху учебната програма, още повече че съм завършила философия. Говорих и с колеги, които не са обременени с партийни пристрастия и са учители по история със сериозна репутация.

Много се радвам, че те потвърдиха моето първо впечатление”, каза депутатката Ирена Анастасова от “БСП за България”, която е член на комисията по образование и директор на столичното 125-о СУ “Боян Пенев” до влизането ѝ в парламента.

Много натрапчиво, много подробно и с директни определения е разработен периодът от 9 септември 1944 г. до 1989 г. допълни тя. Според нея колегите историци искат гледни точки.

“Тук пише, че България тръгна от “народна демократизация” към съветизация, но има и други гледни точки. Натрапва ми се и липсата на понятието фашизъм преди 9 септември. Част от историците смятат, че при нас не е имало фашистки организации, че са били профашистки. Така или иначе, историята помни много зверства и много преследвания на инакомислещите от тогавашната власт”, каза още Ирена Анастасова.

Според нея текстовете в програмата внушават как “една партия е окупирала властта и, видиш ли, безметежно управлява”. Не прозирал и намек дали сме имали избор тогава и дали историята ни не е била определена от Великите сили.

“Новите понятия са свързани с направената актуализация на учебниците още през 2012 г., които по старата програма за 10-и клас са за съвременната световна история и за 11-и за националната история. Старият 11-и съвпада с бъдещия 10-и клас”, обясни експертът по история в министерството Радостина Николова.