Експерти предупреждават за фалшивото успокоение от държавните рестрикции

Евентуалното налагане на административна забрана за достъп на деца до социалните мрежи в България няма да реши проблема със зависимостите, а ще създаде много по-големи рискове. Опитът на властите да копират рестриктивни мерки от държави като Франция, Испания и Италия създава илюзия за контрол, която успокоява родителите, но реално изоставя младежите в нерегулирани дигитални пространства.

Въпреки че официалното ограничение за платформи като TikTok и Instagram е 13 години, статистиката сочи, че масово по-малки деца ги използват чрез фалшиви профили. Данните показват, че България и Румъния водят класациите по процент тийнейджъри със зависимост към социалните мрежи, става ясно от дискусия в ефира на NOVA.

Илюзията на забранителните филтри

Административното спиране на достъпа до популярните (и съответно модерирани) мрежи ще провокира бърза миграция на непълнолетните потребители към алтернативни и скрити канали.

"Те вече са далеч по-опасни за тях. И там няма да има нито регулатор, който да ги спре, нито доверен възрастен, който да ги защити", заяви Мария Брестничка, цитирана от NOVA.

Според координатора в Националната мрежа за децата, държавата и обществото трябва да отговорят на тази скрита опасност много преди да се въвеждат каквито и да било административни забрани. На практика, забраната е политически удобна мярка, която прехвърля отговорността, без да осигури реална защита от онлайн злоупотреби.

Симулация на загриженост вместо реални решения

Отнемането на дигиталното пространство без осигуряване на физическа алтернатива разкрива по-дълбок структурен проблем – липсата на инвестиции в детското психично здраве и абдикацията от ефективния родителски контрол.

"Защо това дете стои там, какво му дава, свързано ли е с някакви дефицити, с някакви проблеми, какво става, ако му го отнемем, тази празнина с какво ще се запълни", попита риторично психологът Михаил Михайлов.

По думите му, евентуална наложена от държавата забрана просто ще успокои родителите и институциите, че са взели някакви мерки. За да има реален положителен ефект, е необходим комбиниран подход, който да адресира първопричините за пристрастяването – от липсата на качествена среда за развитие до емоционалните празнини на подрастващите.