Държавата получи среден 3,28 за грижата си към децата

Родените в Разград бебета имат шест пъти по-голям шанс да починат през първата година от живота си в сравнение с връстниците си в София. Тези данни за последната година представи Мария Брестничка от Секретариата на Националната мрежа за децата по време на заседание на Комисията по труда, демографската и социалната политика в Народното събрание тази сряда. Повод за дискусията стана мониторинговият доклад на организацията „Бележник 2026“, който оценява работата на държавните институции през последните 15 години със среден 3,28.

Демографски срив и регионални пропасти

Въпреки че общата детска смъртност в страната е намаляла наполовина през изминалите 15 години, пропастта между отделните региони остава критична. Статистиката отчита почти двойна разлика в смъртността между селата и градовете, а диспропорцията между столицата и области като Разград достига шесткратни размери. Докладът се базира на официални данни от секторните министерства, допълнени с независими проучвания там, където държавната статистика мълчи.

За същия 15-годишен период детското население в България се е стопило с 80 000 души. Според Мария Брестничка този спад се равнява на това в държавата да не се роди нито едно бебе в продължение на година и три месеца. На този фон над 30% от децата у нас живеят в риск от бедност и социално изключване — дял, който остава почти непроменен през годините.

"Многодетните семейства са най-бедната група. Те са по-бедни от пенсионерите", заяви Мария Брестничка пред депутатите в ресорната комисия. Тя определи общата оценка на държавата като доказателство за липса на координация между институциите.

"Оценката на България за последните 15 години е 3,28. Среден 3,28 означава, че можем много повече, че за тези 15 години бяха набелязани няколко големи реформи, бяха направени някои много големи планове, които от днешна гледна точка изглеждат като редица донякъде разпокъсани мерки, които не си говорят една с друга и секторни системи, които не си говорят една с друга", коментира представителят на Националната мрежа за децата. По думите ѝ все повече деца влизат в класните стаи, но образователната система продължава да възпроизвежда социалните неравенства, вместо да ги компенсира.

Насилие и криза в приемната грижа

Едно от всеки три деца в България съобщава, че е станало жертва на насилие или злоупотреба, отчете Доника Колева от фондация „Конкордия“, която е част от Националната мрежа за децата. В сектора за закрила от насилие докладът поставя на държавата средна оценка от 3,35 за последните 15 години. Колева подчерта, че страната се нуждае от целенасочена национална политика за превенция на агресията в училищата.

Председателят на Управителния съвет на Националната мрежа за децата Александрина Димитрова посочи като основен успех през изминалите десетилетие и половина закриването на старите масови държавни домове за деца с увреждания и за такива, лишени от родителска грижа. В момента в страната функционират само два подобни дома — в Плевен и във Варна, като очакванията са те да затворят врати до края на тази година.

Въпреки тази реформа системата остава изкривена. Към момента в центровете за резидентни услуги живеят два пъти повече деца, отколкото в приемни семейства. Според Александрина Димитрова тази практика не само ощетява развитието на децата, но излиза и по-скъпо на данъкоплатците. Тя призова за възобновяване на националния дебат за приемната грижа, прекратяване на несигурното проектно финансиране и изработване на ясна стратегия за привличане, задържане и подкрепа на приемните родители.

Психолози и дигитална безопасност в клас

Гласът на младите хора в парламентарната комисия беше представен от студентката Райна Негойчева от фондация „Конкордия“. Тя запозна народните представители с резултатите от младежка анкета, обобщена в три конкретни искания към държавата. Учениците настояват училищните психолози да бъдат освободени от несвойствени административни дейности, за да работят реално с децата. Другите предложения включват въвеждане на часове по дигитални умения и медийна грамотност, както и дългосрочно финансиране за програми по ненасилствена комуникация и извънкласни дейности за изграждане на емпатия. Негойчева предложи и въвеждането на специален час за психично здраве, който да обхваща дори най-малките ученици.

В отговор на поставените проблеми депутатът от „Прогресивна България“ Диана Димитрова отбеляза, че в момента никой в страната не може да получи направление за психолог по здравна каса, тъй като тези специалисти нямат статут на медицински лица. Тя предложи университетите да разкрият целева специалност „училищен психолог“, която да подготвя кадри директно за образователната система.

Народният представител от „Демократична България“ Анна Бодакова съобщи, че е сред вносителите на нов законопроект за дигитална грамотност в училище. Тя предупреди, че през последните години изкуственият интелект се превръща в една от основните движещи сили зад онлайн тормоза и насилието сред непълнолетните.

От страна на изпълнителната власт заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева призна, че в българските училища съществува сериозен проблем с дисциплината, заради което ведомството вече е предложило пакет от мерки. По отношение на липсващата координация и разминаванията в статистиките между отделните ведомства, Панчева обяви, че в момента се изгражда единна информационна система. Новата платформа трябва да свърже институциите и да подава ранни индикации за разпознаване на деца в риск.