БАТОК настоява за спешни срещи с държавата

Шивашката индустрия в България се е свила с близо 40 процента само за последните две години, съобщават от Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК). Браншът се намира в критично състояние заради остър недостиг на работна ръка, непосилни транспортни разходи и високи сметки за електроенергия, което принуждава работодателите да търсят спешен диалог с държавните институции за спасяване на сектора.

Абсурдни държавни обучения

Предприятията изпитват сериозен глад за кадри, но същевременно поставят под сериозно съмнение ефективността на финансираните от държавата програми за преквалификация. Според бизнеса, вместо да се надграждат реалните умения на освободените работници, се правят нелогични опити за тяхното пренасочване.

„Обучаваме хора над 55 години за дигитални умения или за офис сътрудници. А нали разбирате, че тези хора имат други умения, които продължават да се търсят, а тези няма как един човек, който се е обучил на тези умения, да започне работа в едно предприятие, в някакъв бизнес, където търсят офис сътрудници. Там работят предимно млади хора, които са по-напред. Не подценявам уменията на възрастните в никакъв случай, но това не е нормално“, заяви пред телевизия КИС 13 членът на Управителния съвет на БАТОК Миглена Христова.

Тя подчерта липсата на прозрачност относно реалните резултати от тези скъпи програми. „И освен това, когато се провеждат тези обучения, трябва да има някаква отчетност колко от тези хора, които са обучени, са започнали работа за тази професия, за тези умения, които са придобили. Аз съм сигурна, нямам такава статистика и такава справка, че може би от тези хора не повече от 2% са започнали работа за това, за което държавата и ние чрез данъците, които плащаме, сме платили“, допълни Христова.

Транспортът обрича малките населени места

Друг ключов проблем пред оцеляването на индустрията е логистиката на работниците, пътуващи от по-малките населени места. Транспортът изцяло пада върху плещите на бизнеса, което става все по-трудно за поддържане.

„И това става все по-скъпа услуга за нас и непосилна. И в един момент много от колегите в бранша, пък и от други браншове, ще се откажат от това. Тоест тези хора ще си останат по малките населени места и ще останат без работа, а там те няма какво да намерят“, обясни Миглена Христова. От асоциацията настояват държавата да поеме част от отговорността за подсигуряването на транспортните връзки към индустриалните зони.

Фалити и неясни перспективи

Силният конкурентен натиск и непрекъснато растящите разходи, особено за електроенергия, принуждават все повече фирми да съкращават персонал или напълно да затварят врати.

„Затварят, защото не им се връзват сметките, нали? Работили са в някакъв момент, пробвали са колкото могат, но не са издържали и са решили, че не искат да влизат повече в дългове, затова са прекратили. Има такава тенденция, особено с тези нарастващи разходи за електроенергия, които имаме. Не се знае колко още фирми ще затворят, докога ще продължат да оцеляват“, каза още Христова.

От бранша са категорични, че спасяването на шивашката промишленост изисква незабавна намеса и партньорство от страна на държавата, за да се предотвратят масови фалити и загуба на хиляди работни места.